Менхири с човешки лица

Взаимоотношенията между човека и камъните не са толкова прости, колкото сме свикнали да мислим. Каква роля играят те в нашия живот? От камъните са правили оръдия на труда, оръжия и календари, строили са жилища и крепости, тяхната енергия е използвана за лечение, с тях са покривали гробове…

Смятало се също, че някои камъни в определено време от денонощието притежават ултрачестотна вибрация и това им качество вероятно е използвано от древните.

Камъни са използвани за талисмани, амулети и за защита от негативното въздействие на околния свят – уроки и прочие напасти. Те са служили на местата за жертвоприношения, използвани са за молитви, превръщали са ги в паметници и монументи.

Тайнствени съоръжения от камъни – мегалити (долмени, менхири, кромлехи), поразяват с размери и загадъчност. Достатъчно е да си спомним Стоунхендж в Англия, каменните идоли от Великденския остров, Саксайуаман в Южна Америка.

Сравнително скоро и в Корсика са открити мегалити. Оказало се, че в едно от най-живописните ъгълчета на Франция далече от хорските очи от незапомнени времена пазят своите тайни няколко десетки загадъчни каменни идоли.

Паркът на камъните Филитоза

Първият камък в югозападната част на Корсика е открит през 1946 година от Шарл Чезаре, жител на селото Филитоза. Това бил почти триметров менхир (от бретонското men – "камък", и hir – "дълъг, висок"). Грубо обработеният продълговат камък, висок около 20 метра, по нещо напомнял човешка фигура.

Селото, разположено само на 20 километра северно от крайбрежния град Проприано, бързо придобило широка известност. Тук като мухи на мед прилетели археолози и открили още 19 великани с размити очертания на човешки лица. След археолозите последвали вездесъщите тълпи туристи.

За мистериозните камъни от Филитоза и легендата на Сан Лоренцо можете да научите в Мегавселена.