Историята на една трагедия - потъването на "Титаник"

Православният свят и в частност България чества Великден. Със сигурност, драги читателите, този факт Ви е известен и няма нужда да ви го припомняме, освен само малко профилактично - не ни се сърдете, на работа сме.

Знаете ли, обаче, че на днешния ден преди 100 години се случва една от най-големите трагедии в човешката история? Тогава, на 15 април, 1912 година, най-луксозният за времето си пътнически кораб "Титаник" удря айсберг, като при катастрофата загиват над 1500 души и едва 704 пасажери са спасени от притеклия се на помощ "Карпатия".

Трагичното плаване

На 2 април, 1912 година, "Титаник" напуска пристанището на Белфаст, а 8 дни по-късно започва същинската част от трагичното си плаване. 

Редица са обстоятелствата, които довеждат до трагедията. Най-важният факт е, че "Титаник" е получил предупреждение за опасността от айсберги от кораба "Калифорниян", но съобщението не е разбрано правилно, а моряците на вахта виждат твърде късно смъртоносното парче лед, за да може корабът да промени курса си.

Малшансът не свършва дотук - при удара се наводняват пет от отделенията на "Титаник", а ако са били само четири, то корабът е щял да може да продължи да плава.

Друго обстоятелство, заради което загиват толкова много хора, е, че минаващ наблизо кораб не се отзовава на сигналите за помощ на лайнера. Това е норвежкият кораб "Самсун". Той не се притича на помощ, защото лови нелегално тюлени край Нюфаундленд и е помислил, че сигналните ракети на "Титаник" са изтреляни от кораби на бреговата охрана на САЩ. Освен това "Самсун" е нямал радиостанция и едва при акостирането си в Исландия капитанът му Хендрик Нес и екипажът са разбрали чии са били сигналните ракети, но са решили да замълчат.

Всичко се разкрива едва след смъртта на Нес, когато дневникът с изповедта му за големия грях е намерен от племенника му. Дотогава се е считало, че неизвестният кораб, който не е помогнал на "Титаник", е "Калифорниян". Капитанът му Стенли Лорд така и не успява да убеди обществото, че е невинен и умира, носейки бремето на непосилния товар всички да смятат, че е отговорен за смъртта на 1500 души.

Историите на "Титаник"

Много и много са разказите за приказния кораб, най-вече защото има достатъчно оцелели хора, които да опишат какво е било плаването му. Днес, на стогодишнината от трагедията, iNews избра да ви разкаже две от тях.

Джон Джейкъб Астор IV

Един от най-известните пътници, които не са успели да избягат от смъртоносният кораб, е Джон Джейкъб Астор IV. Той е загинал, помагайки на бременната си съпруга да се качи в една от животоспасяващите лодки. Освен герой, той е бил и един от най-богатите мъже в Америка по това време. Негово притежание е един от най-скъпите хотели в Манхатан - "Сейнт Реджи" (St. Regis), чийто интериор е изцяло запазен какъвто е бил през 20-те години на миналия век в почит на основателя си.

Когато хотелът бил построен през 1904 година, той се е издигал над всички сгради на Пето Авеню и въпреки че бил само 18 етажа - нищожна височина спрямо днешните разбирания, "Сейнт Реджис" е бил най-високият небостъргач в града. Бил е конструиран по модел на тогавашните екстравагантни европейски хотели, който така и не се е наложил като универсален в Америка.

Към личната библиотека на "Сейнт Реджис", която е добре запазена от преди 100 години такава, каквато основателят на хотела я е оставил, тази година ще бъде добавена още една книга - "Историята на оцелелия". Тя представлява личен разказ на пътник, който се е спасил от потъващият кораб, скачайки в леденият океан. Книгата на писателя Джак Тайер ще бъде издадена този месец.

Макар и старомоден, стилът на хотела не е остарял и е в крак с технологичните въведения в цял свят. Заведението предлага "e-butler"/електронен иконом/, който е в помощ на посетителите при прекрачването на прага на хотела. Той може да изпълни всички задължения на иконома, независимо дали си поръчвате бутилка шампанско или лимузина.

На 4 април тази година в хотела се състоя вечеря, на която се отбелязаха 100 години от потъването на "Титаник". В менюто присъстваше последното ястие, което е било сервирано на потъналия кораб, а всички гости да се сдобили с книгата на Тайер.

В "Историята на оцелелия" автора си спомня деня , в който Титаник е потънал. Той е бил на 17 години и е скочил от потъващият кораб, на който загинал баща му. Тайер е стоял прилепен до лодката, в която била майка му, с часове, слушайки ридаещите загиващи от студ пътници.

Сираците на "Титаник"

Сред многобройните човешки трагедии, белязали потъването на "Титаник", е историята на Мишел и Едмънд Навратил. Двете деца са съответно на 4 и 2 годинки, когато корабът потъва. Баща им не успява да се спаси и сирачетата остават без никой на света – без никой, който да ги идентифицира.

След като са спасени минава цял месец преди да стане ясно, че двете деца всъщност не са пълни сираци. Майка им, Марчеле, ги намира в Ню Йорк. Тя е била разведена с баща им, който взел децата на ваканция. След трагедията тяхната снимка стои на челни места по вестниците в Ню Йорк, като журналистите ги кръщават "Луис и Лола". Именно благодарение на пресата Марчеле намира в крайна сметка децата си.

Гибелта на "Титаник"

По жестока ирония на съдбата крушението на легендарния кораб е предречено 14 години, преди корабът да започне плаването си. Неволното предсказание прави американският писател Морган Робъртсън в своята творба Futility ("Лекомислие").

В творбата се разказва за кораба "Титан", който потъва по идентичен начин - след удар в айсберг. Всъщност "Титан" е само 25 метра по-къс от "Титаник". И двата кораба са смятани за непотопяеми. Историята на "Титан" обаче завършва щастливо - капитанът на кораба оцелява и успява да преодолее срама от катастрофата, като отново печели обичта и уважението на любовта на живота си.

След трагедията с "Титаник" Робъртсън набързо е обявен за пророк, но самият той казва просто: "Не, аз знам за какво съм писал". И как няма да знае - американският писател има голям опит като моряк и много творби точно на морски теми.

Паметта на жертвите

Днес приключва пътешествието на мемориалния кораб "Балморал", който тръгна на плаване на 11 април, със същият брой пътници като "Титаник", за да почете паметта на жертвите. "Балморал" минава по същия маршрут, по който се е движил "Титаник", само че без фаталната среща накрая. По план пътниците виждат това, което е останало след сблъсъка на разбитият плавателен съд със смъртоносния айсберг, преди "Балморал" да пристигне си до крайната точка на пътешествието – Ню Йорк.

По случай стогодишнината на Титаник, директорът на добилия световна слава едноименен филм Джеймс Камерън се изяви като говорител пред камерата на National Geographic, участвайки в документалния филм "Титаник - последната дума с Джеймс Камерън".

"Всичко е заради числата. ...всичко е заради обществото по това време. Оптимистично време беше: технологията напредваше, строяха се самолети,...бъдещето изглеждаше светло и обещаващо. "Титаник" стоеше зад тази идея. Когато внезапно се случи немислимото, всичко останало също потъна. Корабът ще си остане метафора.", споделя Камерън. 

Друг вид честване на юбилея е и появата на филма "Титаник" с 3D качество. Той се нарежда на трето място сред филмите по кината в момента, веднага след "Игрите на глада" и "Американски пай 3".

Още един начин да се отбележи фаталната случка е аукционът "Бонхамс", където сред предметите за продан са билет на стойност между 50 и 70 хиляди долара, писмо от капитана на спасителния кораб "Карпатия" на стойност между 90 000 и 120 000 долара и изречението-предвестник на трагедията: "Ударихме се в айсберг". Търгът включва и над 5 000 предмета, намерени на дъното на Атлантическия океан сред останките от кораба.

_______________________________

Материала редактира Ивайло Ачев. В разработката са използвани материали на Reuters и AP.