Православната църква отбелязва Връбница – входът Господен в Йерусалим. Ден по-рано Исус Христос е възкресил Лазар и мълвата за това изкарва хората на улицата, за да посрещнат Спасителя.
Възторжените тълпи с викове "Осанна! Благословен, Който иде в име Господне!" постилат палмови клончета и цветя по пътя на Исус. А фарисеите, подразнени от радостта на хората, Му казали да забрани на народа да ликува. Той им отговорил: "Ако тия млъкнат, камъните ще завикат" и шествието продължило към Елеонското възвишение до храма.
Влизането на Исус в Йерусалим е важно събитие. За първи път той се разкрива като Месия, като Цар Израилев.
Само дни по-късно обаче възторжените тълпи ще завикат не Осанна, а "Разпни го!", а Исус ще понесе тежкия си кръст към хълма Голгота и със своето страдание ще изкупи греховете на човечеството.
Традицията у нас на празника е да се раздават върбови клонки – те напомнят на палмовите вейки, с които е посрещнат Спасителя в Йерусалим. Вярващите занасят в къщите си осветените клончета и украсяват с тях портите. Младите момичета се кичат с венчета от върбички и цветя.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и др.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
За трапезата разрешена е рибата, въпреки че в момента тече 40-дневният Великденски пост.