Кадифената революция на младите в Румъния

Емоционалната реакция на трагедията в един букурещки нощен клуб миналия петък внезапно се трансформира в политическа енергия. Понта и неговият кабинет, които вкупом си подават оставката, само ще отприщят лавината, която ще повлече в пропастта цялата мръсна политическа пяна, за да се обнови обществото и да се укрепи тежко поруганата правова държава, казва Роберт Шварц в коментара си за Дойче веле.

Защо трябваше в Букурещ да се случи ужасната катастрофа, отнела живота на десетки хора, за да си тръгне най-сетне един тотално безотговорен министър-председател? Защо се наложи десетки хиляди да излязат на улицата и да поднесат огледалото пред лицето на един дълбоко дискредитиран министър-председател? Отговорът на тези въпроси е много по-прост, отколкото мнозина си мислят: защото инстинктът за самосъхранение на тази корумпирана система е далеч по-силен от всякакво чувство за политическа или морална отговорност. 

Вотът на недоверие, който либералната опозиция внесе в румънския парламент срещу премиера-социалдемократ Виктор Понта, беше отхвърлен. Но Понта все пак ще трябва да си върви. От днес обаче всичко се променя. В Румъния върви кадифената революция на едно младо поколение срещу закостенялата върхушка. Върхушка от бивши комунисти и служители на зловещата Секуритате, която след свалянето на Чаушеску преди четвърт век си издигна истинска политическа крепост. Гъстата мрежа от корупция, шуробаджанащина и политически зависимости държеше страната в здрава хватка. До днес!

Понта отдавна трябваше да се оттегли. Не само защото беше доказано, че докторската му работа е плагиат, а той самият беше подведен под отговорност заради корупция. Не. Веднага след встъпването си в длъжност през 2012 година той посегна на правовата държава, за да свали от власт тогавашния президент и свой най-заклет противник Траян Бъсеску и да поеме контрола над правосъдието. За щастие на румънците, този първи опит се провали, но Понта остана на поста си.

Сега настъпи часът на младото и добре образовано поколение, което излезе на улицата, за да поеме отговорност. А либерално-консервативният президент Клаус Йоханис трябва не само да чуе тези нови гласове, но и да се вслуша в тях. За мнозина неговата "политика на малките стъпки” е прекалено колеблива и пасивна. И все пак, многократните апели на Йоханис за оставката на Понта не останаха глас в пустиня. Те усилиха политическия натиск върху премиера и неговото правителство – натиск, който румънският президент има право и дори е длъжен да упражнява според конституцията на страната. Но управлявалите досега социалдемократи и техните коалиционни партньори сякаш не успяват докрай да осъзнаят този факт, защото оповестиха, че след оставката възнамеряват да сформират нов кабинет. А това е фатален сигнал!

Време е да се тури край на подобни политически рокади. Страната спешно се нуждае от реформи, за да се измъкне от блатото, в което вече от десетилетия я държат всевъзможни политически опортюнисти и партийно-политически прелетни птици. На президентските избори преди година хората в Румъния ясно показаха, че желаят този отдавна назрял обществен импулс. Сега импулсът е факт. Тъжно е само, че едва трагедията в Букурещ успя да отприщи лавината.