Какви картофи ще ядем през зимата, след като българската продукция изчезна от пазара?

Какви картофи ще ядем през зимата, след като българската продукция изчезна от пазара?

"В трети програмен период бяха предоставени над 20 млрд. за инвестиции в земеделието ни. Но липсват конкретни цели, липсват на политики, с които да ги постигнем, липсва контрол. През 2006 година, когато бяхме в навечерието на приемането ни в ЕС, е имало 260 000 декара с картофопроизводствени площи с около 13 хиляди картофопроизводители. Днешната ситуация е 55 000 декара и не повече от 2500 картофопроизводители, които са като изчезващ вид", каза бившият зам.-министър на земеделието Тодор Джиков в студиото на "България сутрин".

Той е част и от Националната асоциация на картофопроизводителите. По думите му особено тежка е ситуацията в планинските и полупланинските райони.

Проблем след проблем

"Там са и най-вкусните картофи - Копривщица, Самоков, Смолян. Като част от служебния кабинет, ние извадихме на показ изключително сериозни проблеми. Те са в основата на възстановяване на едно производство, основни продукти, с които може да се изхранва българинът и е длъжен да ги произвежда, като не говорим за цитруси. Говорим за хляб, царевица, зеленчуци", допълни Джиков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че през 2007 година България получи доста сериозен финансов ресурс за земеделието.

"Ние трупаме проблем след проблем, вместо да ги решаваме. 2007 година започнахме с липсата на достъп до пазари, липсата на кооперативи, липсата на законодателни инициативи. Оттам дойде проблемът с липсата на работна ръка, липсата на адекватно компенсиране при неблагоприятни климатични условия. Дойде и проблемът с липсата на адекватни пазарни стратегии и невъзможност да планираме инвестиции в напояването", коментира бившият зам.-министър на земеделието.

Внасяме картофи от Полша, Франция и Германия

На годишна база българинът консумира около 220-235 хиляди тона картофи.

"На практика произвеждаме между 130 и 160 хиляди тона. Данните показват, че за миналата година сме внесли от трети страни и ЕС около 60 000 тона. Картофите, произведени от българи, стигат до Нова година. Внасяме основно от Полша, Франция, Германия. За съжаление, те не са по-добри картофопроизводители, нито по-добри земеделци, но явно политиците им мислят по-правилно", подчерта Тодор Джиков.

Според него липсата на контрол по веригата е основен проблем.

"България е единствената държава, в която институциите не могат да контролират адекватно процеса. И много често през посредниците се подменя произходът на тази стоки. Вносен картоф се представя за български. Потребителят няма никаква гаранция. Има остра нужда от промяна. Парите ги има", добави гостът.