Книгата "Луна, отразена във водата” (ИК Изток-Запад) предлага тълкуване на параметрите на съня в даоистката и будистката философска и религиозна традиция чрез дискурса на китайските средновековни разкази за сънища. "Конотациите, с които е натоварен сънят”, разкрива ни авторът Северина Балабанова, "се обясняват чрез връзката им с китайското разбиране за реалността.
Той спомага за приобщаването на човешкия свят и субектността към други измерения на съществуването. В този процес сънят участва като посредник, чиято природа не е безсмислена образност, а важна метабитийна среда, чиято информация е от решаващо значение за сънуващия.”
Може и да звучи на пръв поглед сложно, но всъщност съдържанието на "Луна, отразена във водата” е в синхрон с една епоха и с една духовност, които предполагат не просто анализ и тълкуване, а отдаване и вглеждане в дълбините на източните философски концепции, а "сънят в пространството на китайската проза от III-IX в. е един от начините за разбиране на светоусещането на средновековния китаец.
Чрез връзката сън–реалност се проверява отношението към феноменалния свят като цяло.
Докато в западната култура сънят е "втора" реалност или се класифицира като фантазия – понятие, противоположно на реалността, то в източните култури сънищата са почитани като равностойни на действителността, с която съ-съществуват.”
Балабанова е категорична, че сънищата в китайската литература имат изключително широк обхват от значения, а причината за това е, че се считат за също толкова реални, колкото и самата действителност; те позволяват проява на въображение, което всъщност би било невъзможно в будно състояние...