Карлово отбеляза годишнината от Илинденско-Преображенското въстание

Местната структура на ВМРО в Карлово отбеляза 114-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в навечерието на християнския празник Преображение Господне. Патриотите от ВМРО-Карлово се събраха пред паметника на карловския войвода Петър Юруков, за да поднесат цветя в знак на признателност на падналите за свободата на българите в Македония и Одринско. Слово за въстанието и неговото историческо значение произнесе общинският съветник Светлозар Янков, който е председател на ВМРО в Карлово.

Той прокара и идеята този ден да бъде включен в културния календар на общината от 2018-та година, както и да бъде изработена паметна плоча с имената на карловците, които са участвали в Илинденско-Преображенското въстание. На събитието присъстваха и граждани, които проявиха съпричастност с организаторите и подкрепиха единодушно идеята за ежегодно почитане на участниците и жертвите от въстанието през 1903 година.

Мястото за поклонението не е случайно избрано, защото войводата Петър Юруков е участник във въстанието. Нещо повече, той е в главния въстанически щаб на революционен окръг "Кожух”. Паметникът на родения в Карлово, но отдал живота си на борбата за свобода на българите в Македония Петър Юруков, е най-логичното място за почит към жертвите на Илинденско-Преображенското въстание, смята ръководството на ВМРО в града на Левски.

Подготвено на територията на свободна България, това е най-голямото въстание на Балканите срещу османската власт и представлява връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. Организацията и военната подготовка на българските чети е на високо ниво благодарение на многото български офицери, които обличат четнически униформи и се включват в подготовката като военни инструктори и воеводи на чети от ВМОРО. Въпреки това, съотношението на силите е смазващо (15:1), а свободна България получава предупредителни ноти от Великите сили и Русия да не се намесва пряко във военните действия. Тези фактори предизвестяват трагичния край на въстанието, но четите на ВМРО продължават ожесточените военни действия с османската войска дълго време.

Въстанието в Македония и Тракия води до 289 сражения с 26 000 въстаници срещу 350-хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 изпепелени къщи, 4 694 избити, изклани и изгорени живи мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176 – пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.

В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.