Кирил Петков за ББР: Банката е раздавала големи кредити на определен кръг от фирми

"Едно от може би най-ценните неща, които мога да кажа, че притежавам е независимост. Нямам връзка с фирмите, които споменахте", започна Кирил Петков.

"Никой не може да ми се обади по телефона и да ми влияе за някоя политика", уточни министърът.

"По повод на финансовите инструменти искам да споделя нещо. Имаме 400 000 компании, но само 15% от тях имат експортен потенциал, което означава, че могат потенциално да са конкурентнти на външните пазари, а само 1.5% имат производство над средното ниво за ЕС"

"Ако можем тези 1,5% да ги вдигнем до тези 15% с експортен потенциал българската икономика ще се удвои", подчерта Петков.

"Министерството на икономиката е готово да поясни на всички партии защо така е направен планът за възстановяване", завърши министърът.

Каква е стратегията за развитие на ББР и дали има нужда от нейната приватизация бе поредният въпрос отправен към Кирил Петков от депутатите.

"Не вярвам, че банката трябва да се приватизира. В момента, когато имаме големи кредити с неясни обезпечения да сложим тази банка да се приватизира е неадекватно. Най-важно е да се замита историята преди да започнем нейната проверка", категоричен бе министърът.

"Трябва ли ни още една банка на пазара?", попита Петков.

"Призовавам законът за ББР да бъде сменен, за да дадем ясна концепция за тази банка и никой, който я управлява да не може да извършва своеволия", допълни икономическият министър.

"Важно е да имаме надзор над банката, вие също като народни представители да продължите да питате този въпрос", категоричен бе Петков.

Относно заздравяването на банката, министърът заяви:

"Според мен трябва да се раздели на проблемно портфолио и ново портфолио, което да финансира малките фирми. Проблемното трябва да го намалим така, за да не загубят потребителите парите си", изтъкна Петков.

По думите му са раздадени над 2 млрд. лв., като средният размер на дълга е около 80 млн. лв. Петков подчерта, че в сравнение с повечето банки за развитие в света, това е нечувано.

Надзорът на ББР ще даде на прокуратурата кредит за 100 милиона. Това стана ясно по време на изказването на икономическия министър Кирил Петков пред депутатите.

"Банката е раздавала големи кредити на определен кръг от фирми, извън закона за ББР. 20-те най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 милиарда лева. Средният размер на дълга е 80 милиона”, обясни министър Петков.

Оправданието за раздаваните големи кредити било, че те са печеливши за банката.

"Виждаме обаче, че за 2020 година загубите са за 130 милиона, а за първите 6 месеца на тази година – загубата ще е близо 100 милиона”, каза Петков.

Министърът даде пример с три кредита, а за единия каза, че отива на прокурор.

Част от раздадените от Българската банка за развитие големи кредити ще бъдат дадени на прокуратурата за проверка, обяви министърът на икономиката Кирил Петков по време на изслушване в парламента.

Петков каза, че в последните седмици, след смяната на управата в ББР, са успели да разгледат кредитните досиета на 20-те най-големи кредита, дадени от банката, които покриват 90% от средствата на ББР - това са над 2 млрд. лв. Министърът даде няколко примера. Единият кредит е за 150 млн., който има някакви имоти като обезпечение.

В договора за кредитиране се казва, че кредитополучателят не може да се разпорежда с имуществото, докато не се изплати заема. Но глобата за това е само няколко хил. лв.

При друг кредит пак за 150 млн. лв. обезпечението е самото търговско предприятие, което е имало доходи близо 1 млн. лв., когато заемът е даден, но бизнес планът е бил много агресивен - предвидените продажби са 14 пъти повече в следващите 5 години.

Трети случай - кредит за 100 млн. лв. за дружество със затруднения, но имащо много хубав актив недвижим имот. Той може да изплати сумата, ако се продаде, но тук идва външен консултант, който е преструктурирал заема – разделя дружеството на две, едното поема хубавия актив, а другото не.

По-голямата част от заема обаче във второто, а добрата компания не покрива риска на лошата. По този казус в момента надзорът събира данни и ще го вкара в прокуратурата. Две от фирмите вече били изплатили част от кредита, след като министерството е публикувало списъка от топ 10 най-големи кредитополучатели, а те са бил част от него. От 2017 г. досега управителите се сменят, но подходът на кредитиране остава, кой и как е взимал тези решения, попита още Петков. Точно преди ние да влезем в управлението за една бройка още един 150 млн кредит щеше да бъде даден.

Въпреки това държавата е дала 1,144 млрд. лв. на ББР, тя е много капитализирана. Добрата новина е, че банката е стабилна дори и да не се върнат кредитите, има голяма ликвидност, но това е с парите на данъкоплатците. Управителният съвет обаче не вярваме, че част от тези кредити ще бъдат върнати и това ще предизвика сериозни загуби за банката. Последният надзор е бил с основна квалификация и най-голям опит в Агенцията за приватизация, не са били от банковия сектор. Дори управителите не са докладвали на надзора всеки един заем, а са давали просто една папка с документи за подписване. Искаме да оценим всеки един актив, за да знаем какъв е точно рискът за банката, при нарушения ще даваме към съдебната система и прокуратурата за нередности.

Обяснението за големите кредити било, за да се постигне печалба за банката, но за 2020 г. тя е била на загуба от 130 млн. За управлението на риска – не е следено дали има свързаност между кредитополучателите, а напротив - те са се опитвали да оправдават, че няма, и да се даде кредит въпреки риска. Средният матуритет на тези 20 заема надвишавал 10 години и повечето от тях имат т.нар. балонно плащане накрая – за 10 години се плаща само лихвата и накрая цялата главница наведнъж.

Тези заеми са много рискови и трябва сериозно обезпечение, а 2/3 от 20-те най-големи кредити са такива, каза още Петков. Лихвите не били проблем, те изглеждали почти пазарни, проблемът бил, че кредитите са много рискови. Освен това повечето кредити били рефинансирани в други банки, които били готови да дадат средства на по-високи лихви. За мен най-опасното е тази банка да се приватизира, за да се замете историята с тези кредити, не ни трябва още една банка на пазара, банковият сектор е добре работещ, категоричен беше Петков. Обмислям законът за ББР да бъде сменен, за да има ясна стратегия и никой да не може повече да си позволи такива волности.

По повод инвестицията на ББР в ПИБ в размер на 140 млн. лв., Петков коментира, че наистина акциите са купени на по-висока от пазарната им стойност, но от друга страна, това може би е бил правилният ход. Според него е важно ББР да има член в борда на директорите в ПИБ и ако пазарните акции на ПИБ се качат на или над 5 лв., ББР да излезе максимално бързо, тъй като това не е работа на банка за развитие.