Кои специалности докарват най-висок доход у нас

Най-висок с реден облагаем доход  получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки" - над 4500 лв., следвани от тези, които са завършили "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Национална сигурност", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Енергетика", "Обществено здраве" и "Електротехника, електроника и автоматика" - между 3000 и 4000 лв. Тези данни бяха оповестени на пресконференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и от Георги Стойчев от консорциума "ИОО-С", съставен от Института "Отворено общество" и от "Сирма Груп".

На ниво конкретно висше училище  най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението  "Администрация и управление" на Американския университет  - 9697 лв. и  "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски"  - 7869 лв. и Нов български университет - 7200 лв. Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - 6738 лв.

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва  14-ото издание на Рейтинговата  система на висшите училища в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2024 г. над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават с по-високи доходи, с по-висок дял на осигурените и с по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Новото издание на българската рейтингова  система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Друга новост в  рейтинговата  система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Безработицата сред българските граждани , завършили висше образование в България през предходните пет години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%, каза министър Галин Цоков. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната  рейтингова система  за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%)  се наблюдава сред завършилите професионалните направления "Военно дело", "Медицина", "Математика", "Фармация", "Стоматология", "Металургия" и "Теория и управление на образованието", а най-висока - сред завършилите "Социални дейности" (3,8%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите "Военно дело", "Медицина", "Стоматология" и "Теория и управление на образованието", а най-ниска - сред завършилите " Туризъм " (26%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България  сред тези, които са се обучавали в направленията "Теория и управление на образованието", "Фармация" и "Горско стопанство", а най-малък – сред завършилите "Транспорт корабоплаване и авиация" и "Изобразително изкуство" (под 72%).

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията "Медицина" (5,73), "Фармация" и "Стоматология" (5,69), и "Математика" (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението "Материали и материалознание" (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.

Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: "Икономика" с 25 383, "Педагогика" (16 448) и "Медицина" (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението "Теория на изкуствата" - 54.

Висшето училище с най-голям брой действащи  студенти е Софийският университет "Св. Климент Охридски" - с 18 988, следвано от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната , като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления "Театрално и филмово изкуство" - 70%, "Изобразително изкуство" - 45%, "Теория на изкуствата"- 43% и "Администрация и управление" - 41%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията "Медицина" (58% от действащите студенти), "Стоматология" (47%) и "Ветеринарна медицина" (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са "Фармация" (14%), "Транспорт, корабоплаване и авиация" (13%), "Музикално и танцово изкуство" (12%) и "Туризъм" (11%).