Луната може би не е толкова стара, колкото си мислим, смята учен от американската национална лаборатория Лоурънс Ливърмор.
Въз основа на изследванията си той приема, че естественият земен спътник може да е с около 165 милиона години по-млад от досегашните представи и всъщност да е на около 4,36 млрд. вместо на общоприетите 4,5 млрд. години.
Друга част от учените обаче не са съгласни със заключенията от изследването, което се базира на важна лунна скала, донесена от мисията на Apollo 16 през далечната 1972 г. Оказва се, че лунният камък продължава да крие тайни, макар учените досега да смятаха, че са успели да го анализират напълно още преди десетилетия.
Изследването на Ларс Бьорг от националната лаборатория Lawrence Livermore използва нови техники на датиране. Посредством радиоактивни изотопи на оловото, неодима и на други химични елементи, той датирал възрастта на камъка.
Изследваната скала е важна за науката, тъй като се приема, че тя най-вероятно е плувала върху разтопената скална повърхност на Луната и се е запазила след втвърдяването ѝ. Всичко това вероятно се е случило малко след като Луната се формирала от отломките, разлетели се при сблъсъка между младата Земя и друга планета.
Резултатите могат да се тълкуват по два начина – или Луната е с 200 милиона години по-млада или приетата теория за разтопения океан от лава не е правилна, коментира Бьорг, цитиран от АП.
Ученият признава, че част от лунните скали са били датирани на възраст от 4,6 млрд, години. Тези заключения може да се окажат погрешни поради несъвършените методи за датировка, използвани в миналото, смята той.
Несъгласните с теорията на Бьорг казват, че той е успял да свърши добра работа при датирането на скалата, но е вероятно да е стигнал до погрешни заключения за възрастта на Луната.
Възможно е изследваният камък да е бил създаден доста по-късно в резултат на удар от метеорит, който да е образувал малко море от разтопена скала.
Заключенията на Бьорг ми се струват малко фантазьорски, казва Ерик Асфог от калифорнийския университет Санта Круз, който наскоро публикува теория, че в началото Земята е имала втора по-малка луна, която впоследствие се е сблъскала с по-голямата.