Някой има план за твоите спестени стотина лева

От няколко седмици се намирам под обсада. Или поне така се чувствам.

Тъй като до този момент съм изряден платец към всички банки и доставчици в България, включително и към мобилния си оператор, който не съм сменяла от години, ежедневно в ранния следобед, по средата на работното време, гореописаните си позволяват да ме затрупват с предложения. Естествено, за нови плащания.

Представете си ситуацията: В 15 часа, точно когато си успял да преодолееш желанията за следобедна дрямка след обяда в офиса, и упорито се трудиш над поредната за деня задача, в телефона прозвучава мило и любезно гласче на момиче, което желае да ти представи най-новите продукти, оферти или промоции. Заучената като стихотворение от 6 клас тирада, започва с констатацията за отличните или перфектни дългогодишни взаимоотношения на съответната фирма с теб. Или по-точно с доходите ти.

Реклама трябва да се прави, съвременното консуматорско общество в общи линии може да задоволи частично своите потребности само чрез рекламата като пътепоказател сред разнообразието. И признавам, на майсторството, достигащо естетически и художествени стойности на някои реклами, се възхищавам.

От гледната точка на човека, който се труди и изкарва парите си ежедневно, обажданията по телефона за реклама на някакъв продукт не могат да се определят по никакъв начин като уместни. Лично аз си изработих стратегията: на въпрос дали е удобно, да отсичам веднага и категорично, че в момента не мога да говоря. А на въпрос кога ще е удобно – да посочвам час извън моето (а и тяхното) работно време. Така обажданията намаляват драстично, дори на моменти секват.

Днес обаче поредното обаждане ме хвана неподготвена. Улисана в други мисли, реакцията ми не беше на ниво категорично и разбрах, че всъщност банката, от която ми предлагат нещо си, щателно проучват моите най-елементарни действия с пари.
Дори и финансови операции не могат да се нарекат тегленията ми от дебитна карта, с които покривам месечните си разходи.

Та, милото гласче в телефона ми обясни, че предвид на начина, по който използвам парите си, те могат да ми предложат по-оптимална схема.

Тази твърдение отпуши ушите и съзнанието ми веднага, тъй като не съм си и представяла, че една финансова институция (банка) ще се заинтересува от някакви си пършиви стотина лева, които моя милост е успяла да задели като "пари за черни дни", за изравнителната сметка за парно или за изненадващо голяма сметка за електроенергия, подобна на тази, която много мои съграждани получиха тази зима.

Аз нямам влог в банката, нямам спестовна сметка, тъй като работя и живея в държава, в която не остават пари за разчетени разходи за бъдещето. Не съм оставила по никакъв начин на разпореждане някаква по-крупна сума в тази банка. Кредитите отдавна съм си ги изплатила, не ползвам дори и кредитна карта.

В общи линии два или три пъти месечно тегля сума от заплатата си, с която си плащам тока и хляба. И храната за котката. Два пъти годишно ходя на почивка. И понякога успявам да отделя някакви пари настрана – за черни дни, за антибиотици, когато ме пипне грип, или за следколедни сметки-изненади.

Любезният глас на младата банкерка не можа обаче да замаже неприятното усещане, че някой щателно е прегледал кога и по колко съм теглила от заплатата си, а може би и кога и какво съм си купила с дебитната карта. Дали този месец си харчила по-малко, защото съм била на диета, а пък по-предишния - съм се разпасала финансово и съм си купила нови обувки.

И ти се предлага план за по-добро управление на парите.

Със сигурност аз не съм най-добрият пример за разумно и рационално използване на скромните финансови потоци, наречени заплата.

Но, толкова мога и на този етап не дължа нищо – нито на банка, нито на държава, нито на местни власти, нито на доставчици. За условията на България, смятам, че това си е направо постижение.

Затваряйки обаче телефона си представих картини, запечатали се в съзнанието ми от страниците на романа "1984" на Оруел.

А нямаше ли подобни казуси и във реалити шоуто, където Биг Брадър раздава седмичен бюджет?