Абитуриентски бал *по Рихтер

От една седмица страната ни се тресе – в буквалния и в метафоричния смисъл на думата. От земетресенията с епицентър Перник, които изкараха на улицата посреднощ заспалите българи, до душевните трусове, които предизвикват абитуриентските балове и най-вече снимките, които циркулират по всички медии.

И двете събития си приличат не само по своята повтаряемост, а и по обществения отзвук, които получават. Приличат си е по основния си емоционален заряд – чувството на страх.

И от цялото говорене за начина, по който випуск 2012 година дефилира пред обществото, освен възмущение, моралистични тиради, срам, се открояват тоновете на страха.

От какво обаче – точно както след най-силното земетресение, което се случи на 22 май – страхът е от последващи трусове. Те се случват и сега, дори и вчера. Такива абитуриентски залюлявания и сластни полюшвания на бедра, ханшове и бюстове също ще се повторят – следващата година.

Действително баловете 2012 бележат някакъв пик – вахканалия на разголеността, пошлостта, кича, чалга културата и консуматорския морал.

Широкият отзвук обаче се дължи не толкова на самото разпространение на този манталитет, а по-скоро на възможностите му за изява. Трябва да се отчете ролята на социалните мрежи именно за този феномен. Ако не беше Facebook – ние всичките – обществото и медии - нямаше да бъдем нито толкова информирани, нито толкова възмутени. И нито толкова наплашени.

Най-вече защото лавинообразно всички бяхме залети от почти едни и същи снимки, които се въртяха навсякъде. Изобщо не твърдя, че тези девойки, които лъснаха заради липсата на елементарен вкус и стил, са изключение. Просто те бяха фрапиращите фотоси - не че останалият масов избор на тоалет, прическа, аксесоари или поведение могат да бъдат обвинени в проява на изисканост.

Тези десетина снимки, които получиха популярност стряскаха и то стряскаха най-вече със своята откровеност.

За никой не е тайна какво се случва на абитуриентските балове. От години "Пирогов" се пълни с препили, а в дните между 24 и 30 май сутрин рано улиците са пълни с размазани и опърпани пепеляшки в ръка със събути стъклени пантофки. Или на някой пейка заспал принц се е завил със сакото си. Има и далеч по-комични гледки, и да - далеч по-жалки. За никой не е и тайна разцвета на пластичната хирургия месеци преди баловете, щото от поне десет години е модно родителите да подарят нова силиконова визия на определи части от тялото на завършващата успешно гимназия дъщеря – като подарък за успешен старт в живота и инвестиция в бъдещето.

Всяка година цъкаме с език след всички изцепки, след клаксоните и балоните и правим иронични забележки – например като това, че абитуриентите ни броят до 12, защото само до толкова са се научили.

Тези десетина снимки, които получиха популярност в интернет стряскаха. И то стряскаха най-вече със своята откровеност. Защото тези момичета и момчета направиха нещо много повече – те визуалираха своето отношението и това на своите връстници – към света, към живота, и към нас включително. Най-вече към нас - техните родители, близки, приятели, познати, тяхното общество.

Начинът, по който младежите преживяват, декорират и си организират абитуриентския бал, начинът, по който се обличат, и начинът, по който се напиват, не е нищо друго от визуализация на собствените им усещания. И тях не ги е страх да качат снимката си в социалната мрежа, където някои ще ги похаресат, други ще ги понаругаят.

Защото всичките платинено руси прически, бижута, жартиери, бюстиета, дантели и коприни, които повече показват, отколкото да скриват, се изблик не на друго, а на отчаяние.

Защото абитуриентите празнуват приключването на едни 12 години обучение, в което повечето от тях не са намерили никакъв смисъл. Много добре знаят, че излизат с изключително недостатъчно знания, а 12-те години са се провлачили безкрайно и най-вече досадно.

Абитуриентите празнуват с тази една вечер не само миналото си, а и бъдещето си. Досадата всъщност тепърва предстои и те го знаят. И нашите абитуриенти също са толкова наясно, че в следващите 12 не ги очаква нищо по-добро от предходните 12.

В най-добрия случай – удължаване на безвремието с още няколко години в някой ВУЗ. Но и това няма да ги направи нито по-образовани, нито по-успешни, нито по-адаптивни към родната ни действителност.

Затова и абитуриентите празнуват – сега им е паднало, друго нямат и най-вече - нямат перспектива занапред. Защо поне веднъж в живота си да не бъдат такива, каквито мечтаят. И те са – разголени до откровеност.

И ако те, свалили почти всичките си дрехи и във вихрените си танци покрай ромските оркестри имитират съвкупление до безкрай, във въздуха след тях остава тягостното предчувствие, че животът нататък ще бъде едно голямо пре*******.

Фамозните прически, високите токчета, възможността детайлно да се запознаеш с човешката физиология по време на парадите на абитуриентите са огледален образ на самото ни общество и начинът, по който сме свикнали да живеем.

Абитуриентите от преди 5 или 10 години бяха същите, просто тогава нямаше Facebook да ги видим. Или да се видим. И дали бихме били толкова възмутени, ако имаме смелостта да разпознаем в огледалото собствения си образ?

Баловете ще свършат днес. Утре ще останем само със страховете от нови земетресения – те не зависят от нас. От нас зависи как ще си построим къщата. И дали портата й няма да падне следващия път, когато някоя (нашата) абитуриентка не тропне с токче за един гюбек.

А вие чухте ли, че вече има бал за завършване на детската градина?