Бай Ганьо прави избори и в БАН!

Все е било като на избори. Дали ги прави Бай Ганьо или друг Байо, или пък БАН – все ще се намери някой да омаскари друг. То, омаскаряването, не че е нещо лошо, както си се хвалим все – и "ний сме дали нещо на света".

Омаскаряването, драги читателю, е изцяло български патент, защото е феномен така всеобхватен и вездесъщ у нас, че почти няма място, където да не го срещнем.

Имам предвид обаче едно много конкретно и подло омаскаряване, в което успяха да впрегнат даже академиците. Тези хора, дето достопочтено се събират в Събранието на академиците и член-кореспондентите, не толкова достопочтено са си позволили да омаскаряват. И то не друг, не човек от властта, не човек, който унизил академията с думи или с пари (разбирайте бюджета, с който не могат и едни заплати да се платят).

Позволиха си да оплюят един от своите. Сигурно му е много тежко на член-кореспондент Андон Косев. И на кого ли не би му било, ако му кажат: "Името ти е омърсено. Мини първо през конкурса за академик и тогава мисли за председателския...много си млад", и какво ли още не.

Та грешката на този човек била, че решил да се кандидатира за председател. А то там (между нас казано) не е за всички. Нали си спомняте, един поет, който говореше, че храмът е само за избрани...Е, дали пък и в БАН не стана тъй – до председателския пост се допускат само избрани.

А трябва да напомним, че не друг, а самият Косев мръзнеше пред дверите на тая академия, за да събира гражданска подкрепа в подписката срещу унищожаването на БАН през суровия ноември на 2010-та година.

Той бе неотлъчно там на всеки протест, или по-точно във всеки ден от протестите. И понеже някой трябва да каже истината, ще отбележим, че срещу този човек се поведе една яростна негативна кампания, за която вероятно нямаше да разберем (официално), ако не беше проф. Бойко Георгиев, който единствен на това общо събрание стана и каза истината.

Да му е честита победата на акад. Стефан Додунеков. Но както се питат и някои от самите учени, защо трябваше да става по този начин? Защо трябваше в интернет пространството да се изсипват такива лъжи и полуистини срещу авторитетен учен с 1 400 цитата?

Защо трябваше бившият директор на Института по биоразнообразие Иван Канев да излее такава "помия" (по израза на проф. Георгиев) от обвинения, лъжи и половинчати изрази?

Защо трябваше да се подлага на "махленски" и "брутален" тормоз член-кореспондент Косев и то от един академик "с агентурно досие", чието име не се спомена. Ами, за да оттегли кандидатурата си – нещо, което той не направи, а се яви достойно и честно на избори. И достойно ги загуби.

Дано да е искрен избраният акад. Додунеков, когато обещава да превърне БАН в храм на науката, а не в неин музей. Пред него стоят много и тежки проблеми, които не са тайна за никого – липсата на пари, отливът на млади учени и невъзможността за привличането на нови, реформите, които за правителствата никога не са достатъчни, а за самите учени са често тежки и необосновани, повишаването на доверието в институцията, участието в проекти, качеството на научната продукция и въобще визията за бъдещето, са най-важните от тях.

По-голямо финансиране той би изискал чрез допълнителна мотивировка точно за какво е необходимо. "Инак ние знаем много добре, че сме най-добри, можем да изкараме маса похвални писания и какво ли не още, но силната позиция на академията е нейната очевидно полезна за обществото дейност", каза самият Додунеков след избирането му за председател.

Визията му за Българската академия на науките е ръководството да може да отваря врати за участие на институтите в приоритетните дейности за страната. Оттам, според него, трябва да се търси по-сериозен ресурс за развитие на научната организация.

"Академията е на 142 години и през цялата история на развитието си, се е реорганизирала и то главно по две причини. Едната е следене на вътрешното развитие на научните области за изследвания и другата са нуждите на обществото. В тази връзка не е изключена възможността академията да предложи нови преструктурирания", каза новият ѝ председател.

Още повече според него част от сливанията, които вече бяха направени, не са съвсем удачни и е необходим мониторинг и анализ на структурата.

Самият Додунеков признава, че има "връзки в обществото" и вече е провел "консултации" за управлението в БАН. На въпроса как обаче ще се реши проблемът с изборите на директори и представители на звената в общото събрание той отговари с думите: "Трябва да бъдем честни. Имаше персонален ангажимент на хората, които се изказаха, тук става дума за въпроси, които по-скоро се отнасят до морала и етиката, отколкото към формални критерии за избор на директори. Моята теза е, че морално-етичните проблеми трябва да се разглеждат много задълбочено, преди да се стигне до морално решаване на съответните въпроси. Това е моето дълбоко убеждение и моята житейска практика."

"Голямата мечта" на Додунеков е да се стигне до индивидуално договаряне на работните заплати в БАН. "Двама души могат да седят в една стая, да работят една и съща работа, но работодателят е определил различни заплати – това ми е мечтата", заяви той.

На фона на недостига на средства за Фонд работна заплата, да се говори за продължаване на диференцирано заплащане на ниво институт в БАН, по думите му, е много рискована операция.

А иначе напускането на млади кадри за него е част от общия процес на отлив на квалифицирани кадри в държавата. И за да се реши този проблем в БАН, трябва да се вземат мерки за грижа към младите хора като цяло. Частично това може да се постигне, по негово мнение, чрез институционализиране на връзките на БАН с ВУЗ-овете.