Безплодният път на един уж важен сигнал

Любовта била навсякъде. Когато хората на изкуството пишат и пеят за това, вярвайте им. Вярвайте на политиците, манекенките и всеки, който твърди подобно нещо.

В студените каменни сгради на властта, ще кажете, подобно чувство не може да вирее. Грешите! Дори прехвърча от една институция към друга.

Преди един ден дори спипахме любовната кореспонденция между две ведомства. Оказа се, че прокуратурата, която по принцип се занимава със скучни и студени закони, получавала любовни излияния. Още по-странното е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която си представяме като един "строг контрольор” , е била  автор на споменатите писъмца.  За да бъдем точни, енергийният регулатор е посмял веднъж да пише на любимата си преди 3 години.

На пръв поглед представеният документ, няма нищо общи с любовно писмо. В него става дума за нарушения на ЕРП-та, обществени поръчки - все работи, които хората с трепети в сърцето, въобще ги вълнуват. Но не са важни думите, важен ефектът от тях.

Той е бил точно такъв като на едно любовно писъмце – влюбените се разлюбват, сладките фрази се изпразват от смисъл и всеки си тръгва по пътя, забравил тръпката.

Така явно се е получило и със сигнала от ДКЕВР за злоупотребите от страна на електроразпределителните дружества. Енергийният регулатор го е адресирал до държавното обвинение. После той се поразходил по коридорите на прокуратурата, след което било решено, че не е извършено престъпление от общ характер. Тежката отговорност била административна и се падала на държавната комисия.

Само че хората никак не ги вълнува кой трябва да наказва, а защо няма наказан. Също така силно се интересуват защо нищо не е направено за нарушения, станали ясни от преди 3 години. Може би някой се питат трябваше ли да излезе народонаселението на улиците, за да признават министри и други отговорни лица с половин уста, че ЕРП-тата май са сгафили.