Бог високо – цар далеко. Търси се патриарх

Не е изминала и една седмица още от погребението на патриарх Максим, а в Синода няма и помен от скръб и печал.

Не че кончината на ръководителя на Българската православна църква хвърли обществото в траур и предизвика всенародна скръб, но...

Моментално след церемонията по погребението обаче висшият ни клир се впусна в ожесточени спорове и схватки за разпределяне на наследството, оформиха се лагери, които заеха позиции в готовност за водене на позиционна война. Всичкото това съпроводено с обяснения за основния проблем - каква точно е процедурата

Пръв пловдивският митрополит Николай изпусна нервите си и оспори избора на наместник, легитимността на събранието по избора и заяви, че ще мълчи 40 дни. Отговор не закъсня и варненският митрополит Кирил, избран вече за наместник-председател на църквата, защити позициите си и заплаши с наказания.

В спора се намеси и великотърновският митрополит Григорий, който се отказа от подписа си, респективно гласа си при избора на Кирил. Репликира го ловчанският митрополит Гавриил, който пък заяви, че подпис не може да се оттегля.

Още не беше заглъхнало ехото на камбаните на "Александър Невски", когато тези спорове в около Синода стартираха, а още преди това бяха започнали догадките кой точно ще бъде следващият патриарх.

Работата на медиите е такава – включително и да припомнят недоизясненото минало на повечето от митрополитите ни, което не дотам изненадващо изскочи от архивите на Държавна сигурност. Също така е и работа на медиите, на историците, на специалистите по църковно право и традиция да търсят и правят коментари, сметки, да изказват предположения.

Тези сметки и предположения обаче излязоха не само на преден план, те се очертаха като основен и май единствен план. До такава степен запълниха пространството и времето, че вече не остана място за спомена и почит към починалия патриарх Максим. А в първите дни след кончината му все пак ставаше дума и за неговите достойнства и качества, за това какво е направил за църквата: най-важното – запазил нейното единство. (Ако се слушат репликите и дупликите от последните дни – дали?)

Ако се направи един бегъл преглед по всичко изписано за избора на глава на Българската православна църква ще се види, че критериите опират до изискването за възраст (50), за стаж (5 години на служба като митрополит) и доста неясната формулировка "да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред”.

Консервативното е присъща черта на всяка една църква, тъй като религията като такава трябва да удържа нормата, да чертае границата между добро и зло, да поставя човека в морала. Така че не оспорвам по никакъв начин спазването на каноните, традициите и придържането към правилата и устава на църквата. Нито ще оспоря законността на избора на Висшия клир и на църквата.

Друг е обаче въпросът доколко бъдещият патриарх би бил легитимен във вярата. Защото до този момент не се чу нито една дума по въпроса какъв трябва да бъде този бъдещ патриарх. Какви качества трябва да притежава. С какви добродетели трябва да е преизпълнена душата му. И, не на последно място, какво трябва да направи църквата ни в следващите години и десетилетия, какво място ще търси в държавата ни, в обществото ни и най-вече в душите на хората, на нас, българите.

Защото точните правила за избор на църковен глава нямат почти никакво отношение към истинската дейност на църквата. Онази дейност, която е подкрепа на вярата, подкрепа на човека в изпитанията му в земния свят.

И може би точно като реакция на доста окаляните изяви на висшите ни клирици от последните дни в Facebook се появиха и няколко групи, които издигат искане за патриарх да бъде избран Дядо Добри или Отец Иван. Нито едно от тези предложения не вярва на самото себе си, според мен не вярва нито в собствената си сериозност, нито в евентуалния си успех. Но в тях се провижда копнежа по истинския водач на църквата– милосърден, самопожертвувателен, загрижен, благ. И най-вече – този водач е видян на улицата, сред хората, близо до хората.

Дали някой от тези митрополити, които ще участват в избора и които в момента активно участват в ритането по кокалчетата, може да отговори на тези очаквания? Нека правилата и административните процедури по избор на нов патриарх да бъдат спазени.

Но нека преди това напомним освен най-високия сан, какво всъщност означава "патриарх":

Думата идва от корена "патер" – татко, баща, бащица, глава на семейство, родоначалник. Когато става въпрос и за институцията на църквата, това означава и лидер, водач. Водач, който да преведе през изпитанията не само институцията на църквата, но и народа.