Българските тоалетни – хит сред извънземните

Неведнъж сме се убеждавали, че България е страната на чудесата. Разбира се, в тази теория вярват хората, които не смятат, че вълшебствата трябва да са само с положителен знак. 

През тази седмица се случи ново чудо, което доказа, че докато в цивилизования свят хората правят филми, у нас те се случват наяве.

След радостта, че хората по магистрала "Тракия" няма да търсят някое дърво или храст, за да задоволят своите естествени нужди, а ще ползват химически тоалетни, настъпи всеобща почуда и подозрения за намеса на извънземни.

Случката с откраднатото WC на аутобана спокойно може да бъде възприета като продължение на известния филм с Луи дьо Фюнес "Зелева супа". В него главните герои се тъпчеха със зелевата вкуснотия и необезпокоявано и свободно възпроизвеждаха газове. Кулинарното произведение допадна много и на гостите от другата планета, озовали се при двамата другари.

В българския случай най-вероятно зелето не присъства. Появата на извънземните и отделянето на разни субстанции от човешкото тяло съвпадат съвсем с френската комедия. Докато там ставаше дума за газове, у нас, като страна на чудесата, направо си става въпрос за крайния продукт, изхвърлян от човешкото тяло. 

Твърде безсмислената кражба на тоалетна ни кара да се замислим, че едва ли землянин, който е що-годе с акъла си, би прибрал подобна конструкция. Логично е да си помислим, че "оставеното" в тоалетната от пътуващите по магистралата може да представлява интерес само за зелените човечета. Материалът, намиращ се в контейнера на тоалетната, със сигурност бил дал ценна информация на пришълците от Космоса за човешката раса и нейните хранителни навици. 

Размерите на откраднато също водят мисълта към извънземния разум. Тоалетна с подобни размери и с подобаващи аромати едва ли лесно може да бъде пренесена от обикновени крадци. Освен, разбира се, ако не става дума за нова организирана престъпна група, която е действала с предварително начертан план.

Другият възможен вариант е нашата тоалетна да е станала поредният обект, прибран с лазер от някое НЛО.

Най-притеснителното в цялата история е, че подобен обир изглежда дълбоко безсмислен. От чиста тревога за състоянието на нацията сме по-склонни да обясним изчезването с невъзможни фантасмагории, отколкото да си признаем, че в някои отношения сме доста кофти хора.

Този акт може да се обясни и с това, че дори и в краденето ни няма особена ефективност и рационалност. У нас си крадем заради самото крадене, а не защото то ще донесе някаква полза. 

Някой биха казали, че прибраната тоалетна би свършила идеална работа в някой селски двор. Това може да е вярно, ако новият собственик е готов да предизвика малка екологична катастрофа. Все пак тези химически санитарни възли също имат ограничен капацитет. Изпразването им пък не е толкова лесно, като да си метнеш торбата с боклук върху нечия глава. При този сценарий излизаме пък безотговорни. 

Може би, никога няма да разберем съдбата на тоалетната, все пак може обирът да е бил просто безвкусен майтап. Със сигурност обаче публиката би предпочела френския вариант с Луи дьо Фюнес, където някак нещата са случват доста по-изтънчено.