В подлия капан на културата

Културата на българина е като темата за яйцето и кокошката, никога не може да бъде изчерпана. Новата тенденция, която постави по-младото поколение, а именно пълните театрални салони, накара много анализатори да заявят, че нашенецът е зажаднял за култура.

Както често се случва обаче, има възможност този "Ренесанс" на българина да е съвсем привиден. За пореден път този въпрос изникна в главата ми, когато посетих Дом на културата Искър.

Там гостуваше театър Възраждане с поставката "Капан за мишки" на режисьора Бина Харалампиева. Влизайки в залата, съвсем очаквано беше пълна, при това с хора на всякакви възрасти.

Светлините загаснаха и на сцената се появи звездният състав актьори Даниел Цочев, Мариана Жикич, Татяна Захова, Роберт Янакиев, Анатоли Лазаров, Свежен Младенов и голямата Стоянка Мутафова.

Публиката беше във възторг, зимната буря тамън затвори в крайградски пансион групата актьори, различни и като, че ли непознати, един от тях беше убит, разплитането на убийството започна и тогава започнаха да звънят телефони.

Без да преувеличавам повече от половината хора в залата, макар и не голяма, не бяха изключили телефоните си. Около мен нервно се въртяха посетители, които явно искаха да вдигнат, но за щастие не го направиха в залата.

Просто започнаха да излизат и влизат и в публиката чувахме предимно скърцане на врати, вместо речта на актьорите. Загадката в представлението се разплете, но въпросът защо хората, които отиват на театър не могат да се отделят от телефоните си, остана!

Явно посетителите в залата се озоваха в злокобния капан на културата и не се чувстваха удобно в него – не и без смартфоните си!