Вкусът на детството

Всичко започна от един квартален магазин за месо и месни продукти в "Овча Купел" в София. Отдалече той е просто магазин. От по-близка перспектива обаче неговата витрина е способна да посее значителна доза неудобство в съзнанието на преминаващите (или значителна доза удоволствие - зависи дали преминаващите обичат да ходят с шлифери и да предлагат бонбони на децата).

Всъщност, оказа се, че не бонбони обичат малчуганите, а кренвирши. Обичат да ги държат в ръка и да ги ядат голи на плажа. Поне според нетрадиционната рекламна визия, позиционирана на прозореца на магазина, гледащ към булеварда.

Случи се така, че покрай магазина в "Овча Купел" небрежно минах и аз. Може да ме нарочите за личност с опорочено подсъзнание, но криейтивът леко ме втрещи. Несигурна в собствените си възприятия и чувство за обективност, аз извадих обектива и реших да я снимам и да я публикувам на най-леснодостъпната обществена трибуна – Facebook. Реакцията на хората не закъсня и под снимката започнаха да се сипят десетки коментари, дискутиращи "рекламното послание и имиджа".

За моя изненада, много хора започнаха да споделят снимката, за да изкажат своето лично възмущение, а някои даже коментираха, че са видели същата и на други места. Дотук добре. Просто поредната проява на безвкусица – явление, което започнахме да приемаме като нещо нормално за маркетинговото блато, в което се намира България. Презервативът Кънчо, вафлата Б.Б., айрянът Агресия – защо не и детето с кренвирша.

Докато Facebook не ме цензурира. Малко след публикацията на снимката, получих съобщение, че ми е наложена 24-часова забрана да публикувам каквото и да е било съдържание в социалната мрежа, защото съм "нарушила правата за ползване на социалната мрежа" и съм качила и разпространила "нецензурно и обидно съдържание, което е в разрез с моралните обществени норми". Facebook направо ме напердаши, наказа ме и ме порица толкова строго, че ме хвана срам. "Ама, аз само споделих снимка на рекламен плакат!", оправдавах се аз, но без успех. От "Генералния щаб" виждаха просто една фотография, изобразяваща голо дете хванало кренвирш.

Добре де, как може нещо, което в световната мрежа (всеки ден заливана от хиляди терабайти простотия) е абсолютно недопустимо, би могло да се позиционира на общественото улично пространство в България и то с рекламна цел съвем спокойно? Отговор на този въпрос реших да потърся от Агенцията за закрила на детето.

"Не сме наясно кой точно е авторът на тази реклама и кой е отговорен за позиционирането й, така че ще изчакаме мнението на Националния съвет за саморегулация. Това е една много спорна материя. Законът за радиото и телевизията задължава нас, както и различните медии всяка година да изготвяме критерии, които оценяват даден продукт като застрашаващ живота, здравето или нравствеността на децата.

Комисия, съставена от експерти действително изготви такива стандарти, но те бяха посрещнати на нож, защото спазвайки ги например, всички реклами на пелени с голи бебета на тях би трябвало да се излъчват само вечер от 21 до 6 часа.

Стандартите бяха атакувани в съда и понастоящем те, за жалост, не действат", ми обясниха от Агенцията.

От тях научих, че за да се сметне една рекламна визия за нецензурна, обидна или "застрашаваща нравствеността", трябва се отговори на следните въпроси:

- Виждат ли се някакви полови белези на детето или не? (В случая – не);

- Дали ли са родителите на детето своето разрешение то да бъде снимано с някаква комерсиална цел? (Както се оказа – да);На билборд ли е позиционирана тази реклама? (Отново не – на територията на частен магазин);

- Излиза, че по закон в тази реклама няма нищо нередно. Facebook да си гледа работата.

За коментар потърсих и собственичката на самия месокомбинат, чието седалище се намира в Ново Село, Пловдивско.

Оказа се, че това е 3-годишното ѝ детенце. Тя решила да го снима, защото не виждала нищо нередно в рекламата, пък и изобщо не се притеснява от "мръсните погледи" които биха могли да изследват телцето му, защото били далеч от София и какво става тук изобщо не ги интересувало.

Самата собственичка няма идея как е попаднал плакатът на витрината на магазина в София, но обеща че ще се позаинтересува и ако се наложи, ще го свали. Всъщност, така и не разбра какъв е проблемът – та това е собственото ѝ дете – не нечие чуждо. Всъщност, права е.

И така, кръгът се затвори: рекламната визия не е в разрез с нито един закон за защита на детето.

Авторите на рекламата също не са сторили нещо нередно, защото са решили да снимат собственото си дете за частни цели. Плюс това не нарушават никакъв закон, защото такъв май не съществува...

В крайна сметка, лошо няма – просто една реклама с един малчуган, седнал голичък на плажа, който щастливо похапва кренвирш, а над него с апетитно е изписано "Вкусът на детството". Само болен ум би си помислил нещо друго...