Военна обстановка в мирна България

Болезнени спомени, които превръщат човека в психически инвалид, постоянна тревога и страхове, самовглъбеност, отчуждение, депресия, неспособност да се концентрира, безсъние, кошмари, чувство за вина, отпадналост, нетърпеливост в работата, рязка промяна в настроенията, агресия, невъзможност за адаптация към мирния живот, отхвърляне от страна на обществото.

Това са част от проявлениянта на т.нар. Виетнамски синдром.

През Виетнам за едно десетилетие (1964-1973 г.) са преминали около 5 милиона американци - войници и обслужващ персонал. Загиналите във военните действия са 58 000. Виетнамският синдром обаче е отнел живота на 100 000 американци само в следващите две десетилетия, а според специалистите синдромът е психическа бомба с часовников механизъм. Инциденти с ветерани от Виетнам има в САЩ и до днес.

България не е участвала във Виетнамската война. България не е участвала в нито една война след Втората световна, което в години означава 68. С изключение на ограничените ни военни мисии в рамките на ООН, НАТО, ЕУФОР, ОССЕ, КФОР, ISAF, които са с ограничен брой военни и набор по желание, страната ни не се е озовавала в сериозен военен конфликт повече от половин век и вече 3 поколения.

Напоследък зачестиха случаите, при които бивши или настоящи униформени, военни или полицаи, посягат към оръжието и нараняват други хора и себе си.

В Пловдив млад мъж, военен, застреля съпругата си и двете си деца, след което и себе си. Преди него също военен, но бивш, уби цялата си фамилия - съпруга, двама сина и тъщата. Бивш военен вдигна оръжието и застреля шефа на "Националната спортна база" Петър Божилов. Вчера отново военен застреля трима души, свои съседи, не коментирам дали законно или незаконно са пребивавали там.

Ако пуснете търсене в новините в интернет ще видите колко много са случаите, в които бивши и настоящи военни са в основата на инциденти и дори престъпления. Неприятната статистика при полицаите показва превес не на убийствата, а на самоубийствата. За последните три години си спомних без усилия за 5 такива случая.

Разследването на случаите открояват преди всичко като мотив битови и лични проблеми – неразбирателство със съседите, които запалили огън предишната вечер е поводът един мъж да вземе законно притежаваното оръжие и да погуби три живота. И четвъртият – своя. Или огромните вноски по изплащане на заеми към банки (случаят в Пловдив). Или непосилният живот с деца със заболяване (случаят в Гоце Делчев).

Военните и полицаите са част от структурите в една държава, които осигуряват сигурността, стабилността и спокойствието. Подборът на персонала на двете ведомства би трябвало, а и такива са и условията, включва и психологически тест. За да се прецени, включително и личната, индивидуалната стабилност на човека, който по служба ще получи и ще носи ежедневно оръжие. И негово задължение ще бъде да бъде стабилен, да запази както реда около себе си, така и самообладание, т.е. реда вътре в себе си в момента, в който всички останали няма да могат – при престъпление, при инцидент, при война.

Колко хубаво и благо звучи изречението - в България расте вече трето поколение, което не познава войната.

Въпросът е какво се случва с нашите военни и полицаи? Днес.

И каква е "виетнамска битка", в която са участвали? И вместо цъкането на часовниковия механизъм на бомбата чуваме изстрели.