Вся власть прокурорам

Ако някой в България все още вярва, че живее в правова държава, днешното решение на правната комисия ще го върне на земята. Депутатите задружно одобриха на първо четене промените в Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се дава право на главния прокурор да спира за 48 часа и да завежда дела за разваляне на всякакви сделки, включително и между частни лица.

Аргументът, че това ще става само ако има заплаха за националната сигурност, ако произходът на средствата е неясен или със сделката се накърнява общественият интерес, не е убедителен. Защото има поне десет причини тези поправки да не бъдат подкрепени.

Първо, не е дефинирано кои са изключителните случаи, при които прокурорът може да разваля сделки с разтегливия аргумент за засегнат обществен интерес.

Второ, знаем с какво (НЕ)доверие се ползва съдебната система, публично е известно, че има множество сигнали за корупция в нея.

Трето, не по-малко са и подозранията за обвързаности на прокуратурата на всичките й нива с партийни интереси. Какво става, ако от съответната партийна централа звъннат на прокурора с интструкции да развали определена сделка? Ще откаже ли той на тези, които са го назначили? Едва ли.

Четвърто, посяга се на суверенното право на личността, без значение дали това е физическо лице или стопански субект, да се разпореждат с имущество, да решават свои стопански въпроси и да действат в свой интерес.

Пето, приемането на специално законодателство за опазване на обществения интерес, означава, че бизнесът, особено малкият и средният, винаги ще бъдат уязвими. И ще са заложници на политическите партии, на тесен кръг законодатели.

Шесто, инициирането и гласуването на извънредно законодателство за разваляне на сделки само по съмнение, че е накърнен обществения интерес, е симптом за разрушаване на фундамента на пазарната икономика.

Седмо, този подход на управляващите внася несигурност в гражданския и търговския оборот, несигурност за инвестициите, несигурност за собствеността на инвеститорите. Това може да превърне България в бяло петно на картата на инвестициите в света.

Осмо, този акт може да засегне страшно много лични интереси на граждани, общини и юридически лица. Не е известно да има оценка на въздействието му, нито да е правено проучване съществува ли в Европа подобен ред за разваляне на сделки.

Девето, обяснението, че до 1997 г. е имало такъв текст и ние само го възстановяваме, е несъстоятелно. По мнението на юристи, този текст е регламентирал особената функция на прокуратурата при социализма и е отпаднал от само себе си след катоо се отказахме от тоталитарната държава.

Десето, ако се фокусираме върху проблема с "разграбването на активите на КТБ", което беше изтъкнато като повод за това извънредно законодателство, трябва да се каже ясно какво е "купуване за 1 евро". Това е практика, която се прилага навсякъде по света. Тя не означава, че купувачът прави свръхпечалба, получавайки работещи компании срещу една монета. Защото в такива сделки обикновено влизат и задълженията на предприятията. В случая това са 900 млн. евро дълг на дружествата /близо 1.8 млрд. лева/, които купувачът се задължава да покрие и това подлежи на проследяване и на контрол.

Депутатите би трябвало да обмислят добре решението си, преди да подкрепят поредните кръпки на НПК и ГПК, които сами по себе си заплашват обществения интерес. Защото такъв закон, колкото и време да просъществува, винаги ще остава едно усещане за репресия, за намеса в личния живот и в стопанската дейност.