Готварската книга на баба

Има ли някой, който да не си спомня с умиление гозбите, които готвеше баба по време на дългите, безгрижни лета, които прекарвахме на село? Именно към това време ме върна последната книга, която ми попадна. "Джули и Джулия" (изд. Сиела) - така се казва, а се загледах в нея заради името Джулия Чайлдс.

Ако следите кулинарния канал "Фиеста" много добре ще разберете какво искам да кажа. "Пекарната на мисис Чайлд" е едно от най-любимите ми предавания. В него майстори разказват как да направим торта, палачинки, печено телешко или пиле на скара. 

И в книгата се разказва за интересни рецепти и насоки как се приготвят вкусни ястия от френската кухня, но не - това съвсем не е готварска книга. А разказ в първо лице как се готви по старата книга с рецепти от баба. Аз готварска книга от моята баба нямам. Освен една тетрадка, гъсто изписана с нечетливия почерк на баба ми от времето, когато се увличаше по билкарство.

Лошото е, че в момента е напълно неприложима - никой не разпознава растенията, които баба е брала по поляните едно време. Освен тези насоки по билколечение, в тетрадката има съвети от рода колко време трябва да се варят компотите от сливи в големия котел и как се бърка лютеницата в тавата. И те не са особено приложими - сливата изсъхна, а котелът го няма...

В края пък има доста сметки от времето, когато баба е купувала сирене по 2,60 лева килото, а олиото се продаваше в стъклени шишета, които трябваше да киснем с дни в топлата вода, за да върнем в магазина и да си вземем пълна.

Така че ми е приятно да си представям какво би било, ако можех да се заровя в библиотеката и да открия стара, пожълтяла книга с дебели корици и идилични илюстрации. Разбира се, баба не готви печено агнешко "Маринар о лорие", "Фоа дьо во ала мутард", нито пък пюре от карфиол и кресон, печено пиле и сос "Диабл", но пък за сметка на това често мятахме току-що набраните от градината патладжани и чушки в жаравата под котела с компотите от сини сливи и си правехме чудно кьопоолу.

Но "Джули и Джулия" ме пренесе в друг свят. А четейки си давах сметка колко много се различава ежедневието ни от това на нашите майки дори. Замисляли ли сте се някога какво е коствало на нашите баби за да желират ястието, което приготвят. Часове наред са варили кости, кожи и какво ли още не, а после са избистряли течността (с белтък).

Замисляли ли сте и какво е да намериш кост с костен мозък в днешните магазини, за да приготвиш вкусен сос за пържолите. И какво е да се извади костният мозък от здравата бедрена кост, при положение, че далеч не всяка модерна кухня е оборудвана с остър сатър.

Можем ли днес да си позволим да чакаме съставките за вечерята да киснат "поне 12 часа, а най-добре 24 часа", за да приготвим храната за семейството? Можем ли да отделим 5 часа, за да приготвим ястие, което ще ометем за 5 минути? Или да приготвим бишкотите за десерта, защото тези в магазина може да се случи да са влажни и тортата да стане далеч от съвършенството? А да употребим цяло пакетче масло за пържене на две парчета месо...

Но пък какво ще кажете за върховното удоволствие да поканиш приятели на вечеря и да ги нагостиш със собственоръчно приготвени "Бьоф Бургиньон" и картофена салата с майонеза (о, не от магазина, а разбити на ръка 2 жълтъка с чаша зехтин, добавян капка по капка в продължение на час). Да, точно така - вечерята ще стане готова към 22:35 часа. Или да обърнеш палачинката, дърпайки остро "със сръчно движение на китката" тигана.

А и надеждата - Джулия Чайлдс късно е намира любовта - омъжила се е на 30 и... А своето призвание - готвенето, открива чак на 37. Умира спокойно в съня си малко преди да навърши 92 години...