Гърция в навечерието на съдбовни избори

"Самарас и Венизелос срещу малките". Под това мото минават изборите в южната ни съседка тази неделя (6 май), където за първи път за място в парламента ще се борят рекордните 32 партии, а всички са единодушни, включително и от Европа, че резултатът от народния вот ще бъде от решаващо значение за развитието на Гърция във вътрешен и в международен план.

На последното заседание на правителството на националното спасение, сформирано под натиска на кредиторите миналата есен, премиерът Лукас Пападимос подчерта съдбовността на предстоящите избори: "Тези избори ще определят стратегическата ориентация на Гърция. Решава се бъдещето на страната за следващите десетилетия, а не просто коя партия ще дойде на власт."

Последните социологически проучвания сочат, че нито социалистическата партия ПАСОК, нито демократическата Нова демокрация ще успеят да сформират самостоятелно правителство. Все по-малка подкрепа получават те от избирателите, чийто вот се пръска към по-маргинални и към новопоявили се на политическата сцена формации, в търсене на некорумпирани политици – такива, които ще ги измъкнат от спиралата на безработицата, съкращенията и прогресивно намаляващите доходи.

Именно социалното недоволство може да направи възможно влизането на рекорден брой партии в новия гръцки парламент. Проучванията сочат, че общо десет партии имат шанс да прескочат прага от 3% - освен петте, които досега бяха парламентарно представени (ПАСОК, Нова демокрация, Комунистическата партия ККЕ, коалицията "Сириза" и националистическата ЛАОС), реални шансове имат още Демократичният алианс на бившия външен министър и кмет на Атина Дора Бакояни, Независимите гърци на още един политик, отцепил се от Нова демокрация, Панос Каменос, Демократичната левица на Фотис Кувелис, партията на еколозите и крайнодясната "Златна зора".

Двата основни претендента за гласовете на избирателите – ПАСОК и Нова демокрация, играят сложен танц. Демократите се опитват всячески да се дистанцират от досегашната си роля в коалиционното правителство и призовават гръцките граждани да ги подкрепят, така че да получат мнозинство в парламента, защото няма да се съгласят да управляват със социалистите. ПАСОК, на която ѝ е ясно, че сама едва ли ще може да управлява, търси деликатно подкрепата на всички, или поне на всички "отговорни проевропейски партии", включително на вечните си опоненти.

Комунистическата партия е една от най-категоричните в позицията си какво ще прави след изборите. Лидерът на ККЕ Алека Папарига подчерта, че ако не спечели мнозинство в парламента, партията ѝ няма нито да участва в коалиционно правителство, нито ще даде кредит на доверие на която и да е първа сила в парламента, тъй като "тя със сигурност ще доведе до влошаване на състоянието на народа с предприемането на още по-тежки финансови мерки".

Коалицията на радикалната левица "Сириза" пък заяви желание за сътрудничество с партиите в ляво, макар и да не получи ясна и категорична подкрепа. Лидерът Алексис Ципрас обаче е категоричен, че ако получи мандат за сформиране на правителство, няма да търси десницата, която по думите му, си е оцапала ръцете с меморандума, сключен с кредиторите от МВФ, ЕЦБ и ЕК, от който произтичат икономическите мерки, довели гръцкия народ до сегашното му състояние.

Националистическата формация ЛАОС, която бързо се измъкна от сформираното през есента коалиционно правителство, е категорична, че повече няма да влезе в каквото и да било съвместно управление с ПАСОК и Нова демокрация, а лидерът Георгиос Карадзаферис заяви, че тримата премиери, съсипали Гърция, са Костас Симитис, Костас Караманлис и Андреас Папандреу.

Дора Бакояни и нейният Демократичен алианс се показват най-гъвкави в обещанията си за следизборно коалиране в търсене на място в парламента.

Наред с пъстрата палитра от малки партии, които този път ще участват на изборите, е и още един особен субект, чиято поява на предизборната сцена притесни мнозина. Става дума за крайнодясната "Златна зора" ("Хриси авги"), която се родее по идеология и действие с анархистките и екстремистки групировки в страната. Някои ги определят като неонацисти и расисти, обвиняват ги, че нападат емигрантите по улиците на страната.

Социологическите данни, които сочат, че "Златна зора" ще прескочи със сигурност прага за влизане в парламента, плашат мнозина, които още помнят военната диктатура отпреди четири десетилетия. Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос дори призова гражданите да не допускат влизането на крайнодесните в парламента.

От Европа гледат с особено притеснение на неделните избори. Основните опасения на кредиторите са, че размитият вот и неспособността да бъде сформирано коалиционно правителство, което да проведе необходимите реформи, произтичащи от меморандума за заема, ще доведат до политическа криза в страната.

В общи линии обаче, какъвто и да е резултатът от изборите, затягането на коланите за гърците ще продължи, а с него и протестите и социалното недоволство. След близо 15-процентния спад на заплатите от миналата година, гърците ще бъдат изправени пред още 20% намаления на трудовите си възнаграждения тази година, както стана ясно от предизборно оповестените от премиера нови мерки за икономии.