До всеки пушач – контрольор, а до контрольора – полицай

Предпоставено признание: Аз съм пушач. Употребявам тютюн от много години и системно, и да - с удоволствие. Въпреки това подкрепям и спазвам забраната за тютюнопушене на обществени места, но...

Разгорещените дебати от последните години "за" или "против" въвеждането на пълната забрана за пушене на обществени места набират отново сила.

През април месец правителството реши да въведе забраната за закритите обществени места, както и на изрично изброени открити - дворове на училища, детски ясли и градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца и ученически общежития.

Новата забрана, която трябва да бъде одобрена от парламента, е втори опит на правителството в тази посока, след като през април 2010 година усилията му се провалиха с фиаско. Тогава крачката назад бе обяснена с даване на гратисен период и период за адаптация за търговците, ресторантьорите и собствениците на заведения. Те и в момента са "против" въвеждането на забраната, тъй като се опасяват от отлив на клиенти.

Сега обаче загрижеността на депутатите за здравето на нацията явно се е увеличила и мерките се засилват - предложено е да се забрани тютюнопушенето и на спирки на обществения транспорт, на детски площадки и на стадиони. (Предложението да се забрани тютюневия дим е внесено от депутатите от ГЕРБ Джема Грозданова, Стефани Михайлова и Петър Петров.)

Забраната за последните две места звучи доста логично – стадионът би трябвало да е пространство на спорт и здраве, а детските площадки - пълни с деца, а децата трябва да бъдат пазени (ще се съгласи, предполагам, всеки един пушач).

Каква обаче е логиката за забраната за спирките на обществения транспорт?

Предложението е да не се пуши на спирките на обществения транспорт, "на по-малко от 10 м от знака, обозначаващ спирката, и/или от навеса, ако има такъв". Да, точно – ако на спирката има навес, защото често няма. И каква е логиката например да е позволено да се пуши на 11 метра от спирката, а не на 9 метра.

Предвид на това, че масово в София пътните знаци, които обозначават спирките, не са поставени там, където трябва според закона – как ще се определя зоната, откъдето ще може да се пуши? И какво – пушачите да вървят в джоба с ролетка, метър или въженце, с които да отмерват разстоянията? И не само пушачите, а и контрольорите.

Или можем да разиграем и друга ситуация – автомобилите, които спират на светофар, който пък съвпада със спирка на обществения транспорт. И шофьорът пуши в автомобила си на отворени прозорци – това е лично пространство, демек - частна собственост. Този пушач ще нарушава ли разпоредбите и ограниченията или няма да ги нарушава?

Освен липсата на логика в горното предложение, в новите идеи за забрана на тютюневия дим се набиват на очи и глобите. Предлага се всеки, който дръзне да наруши забраната, да бъде глобяван - от 500 до 1 000 лева за гражданите и до 10 хиляди лева за търговците. Нормално е – всеки един закон освен ограниченията, трябва да предполага и съответните санкции. Тук няма да разсъждаваме върху размера им.

Според данни на самото Министерство на здравеопазването към миналата година 3 милиона българи, или около 44% от населението, са редовни пушачи. За въвеждането и спазването на един закон трябва да бъдат направени достатъчно сериозни разчети, така че да се гарантира спазването на същия закон. Да се отучат 3 милиона българи да пушат в дворовете на училищата и на детските площадки – това би могло да стане, макар и бавно и постепенно, имайки предвид традиционната отдаденост на българина на децата.

Но да отучиш 3 милиона българи да пушат, чакайки вечно закъсняващия трамвай или автобус – мисля, това вече е невъзможно. И какъв съответно апарат от чиновници, проверяващи и контрольори ще трябва да бъде назначен, управляван и съответно и той контролиран, за да може да се налагат глобите? Може да се създаде и съответна агенция за което.

Как ще се разреши и проблемът с корупцията сред тези чиновници – с предложение за назначаване на контрольори на контрольорите? Както бе предложено проверките на КАТ да се правят от екипи от 10- 12 души – предотвратяване на корупцията с голям брой проверяващи? Или както се чуват отделни реплики – с пушачите да се занимава и полицията, вместо да гони истинските престъпници.

И с всичките в последно време искания за създаване на всякакви полиции, не се ли пропуска основния предмет на дейност на една полиция – престъпността.

Когато в един закон се залагат неосъществими и непрактични постановки, така на първо място се залагат и възможностите за тяхното заобикаляне и погазване. А също и възможности за корупция безкрай.