За „Пирогов“ с любо(ф)

Вече три седмици близо почти ежедневно името на болница "Пирогов" е сред водещите новини – по телевизии, вестници, електронни издания. И през трите седмици министър Атанасова не пропусна да коментира резултатите от някаква вътрешна проверка, които кой знае защо и как изтекоха публично като информация. И нито веднъж коментарите, както нейните, така и на други служебни лица от Министерство на здравеопазването, не бяха нито конкретни, нито подкрепени с факти.

Първата седмица министър Атанасова обяви, че ще направи промени в борда на директорите на "Пирогов". И го направи, като гръмко заяви, че в управлението на болницата влиза и финансист. Втората седмица министърът даде един месец срок на болницата да отстрани констатираните нарушения. Тази сутрин срокът беше увеличен на два месеца.

През тези три седмици няколко пъти като информация излизаха и смущаващи за средния българин цифри на възнаграждения, получавани от лекари и не-лекари в болницата. Черно на бяло засега още нищо не е показано – например фиш от заплати, данъчна декларация или друг официален документ. Само се говори, че медицинска сестра, отговаряла за лечението на чужденците в "Пирогов" е получила 75 000 лева над заплатата си за три години. Или че бонуси за добре свършена работа получава и пазачът на паркинга пред болницата. (Друг е въпросът и за това, че близки на пострадал, които са дошли по спешност именно в "Пирогов", са принудени да търсят с часове място за паркиране в околните улици.)

Имаше обвинения към ръководството на "Пирогов" и от вътре – лекари и този път излязоха и разказаха за потресаващи условия, в които са принудени да работят – липсват консумативи, инструментите си ги купуват сами или пригаждат – какъвто беше случаят с бормашина в детската травматология. Човек се чуди да вярва ли или... да се съмнява.

По-скоро обаче - да се съмнява. Това е реакцията на тези, които помнят предишния скандал около "Пирогов" - през 2007 година. Обвиненията бяха същите: имаше вътрешна проверка, имаше установени нередности и нарушения, имаше обвинения за заплати и получаване на пари, имаше разкази и за мизерията и лошата обстановка. Тогава директорът Спас Спасков се оттегли, а с конкурс беше избран настоящият директор Димитър Раденовски. Засега той остава на поста си, но със срок от два месеца да изчисти нарушенията.

И тогава министър Радослав Гайдарски гръмко обяви, че назначава финансист в управлението на "Пирогов", който да следи нещата изкъсо и да вкара в пътя тези разхайтили се лекари. И го направи – първият човек беше Весела Димитров, която обаче бързо си подаде оставката, а вторият - Росица Павлова от дирекция "Бюджет" на Министерство на финансите.

Това беше преди 5 години. Сега и въпреки финансиста – чуваме същите неща. И същата реакция. Разликата между лятото на 2007 и лятото на 2012 година е, че този път лекари и медицински сестри, лаборанти и санитари не излязоха на протест на паркинга пред болницата. И не се повтори първата ефективна стачка в здравеопазването в България.

Разликата е и в това, че обявяваните мерки за финансисти и срокове не могат да бъдат възприети като сериозен ангажимент към здравето на онази болница, която трябва да се грижи за здравето на българите и то в най-критичните за тях ситуации. И то точно тази болница се явява като спасение за всички.

И ако Раденовски има на разположение два месеца, за да оправи документацията на болницата и да нормализира евентуално възнагражденията, които едни получават, а други не, тези два месеца няма да бъдат никак достатъчни, за да се изчисти името на "Пирогов" - болницата, на която разчитат при спешни ситуации столичани.

И най-вече - "Пирогов" в продължение на десетилетия беше емблема за добро качество. От години, за съжаление, не е това (което беше). Остава обаче болницата, от която няма да те върнат и да те изхвърлят. И в голямата степен престижът на това болнично заведение пострада както от предишния скандал с ръководния екип, така и от недомлъвките и липсата на ясно изнесена информация за това кой и какви нарушения е извършил, кой и защо се е облажил и защо една медицинска сестра или счетоводител, например, взимат повече от един хирург.

В момента ставаме свидетели на същия сценарий – някакви проверки и доклади, смени на фигурите на ръководни постове, финансисти, срокове за поправка.

Всичко това на кого е от полза? Във всеки случай не и на редовия лекар или сестра, които утре (не дай си боже) ще отворят вратата на някой от спешните кабинети, за да ви посрещнат. До тук този сценарий не е в полза и на нас, пациентите. Друг засега обаче няма.