За бандитите, с любов

Шапки долу, българи, за героите на нашето време - бандитите! Не бъдете лицемерни и не се правете, че не ги харесвате, че не се криете по кръчми и не обсъждате в колко близки връзки сте с някой от тях, как познавате еди-кой-си, който им е братовчед, брат, съсед и т.н. Всички ги харесваме, идеализираме и скрито или явно им се възхищаваме. Не само като си пийнем. Абе, нещо като чалгата, ама не съвсем.

Естествено, че има конкретен повод да реша да помисля за това. И той е една група, на която попаднах във Facebook и която се зове "Ние сме ЗА Златко-Баретата". Всички знаят кой е той. И някой да беше забравил, преди няколко дни си е спомнил, след като водещата новина във всички медии беше, че Златко е бил прострелян пред Съдебната палата, влизайки, за да свидетелства по дело срещу него и още 20 души, подсъдими за организирана престъпна група за наркотици.

Накратко:

Златомир Иванов Иванов по прякор Баретата е роден на 15 октомври 1968 г. в Гурково.

Прякорът му идва от това, че през периода 1991-1993 г. е служил в МВР отряда за борба с тероризма. Според публикации в медиите той напуснал баретите в знак на протест срещу задържането на негови колеги в Хасково, влезли в сблъсък със сутеньори. Заедно с него отряда напускат Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. Завършва спортно училище в Стара Загора, където тренира борба. Той е един от собствениците на компанията за сигурност и охрана "Аркус сигурност" и бивш шеф на "Аполо и Болкан".

Официално участва в над 30 фирми за охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали. Баретата беше арестуван на 7 февруари 2009 година, след като се предаде на ДАНС. Срещу него бе повдигнато обвинение за организиране и ръководене на престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици и убийства. 

Та, кой може да отрече, че Баретата е герой. Признаците за това са:

Той е бивша барета, истински мъжкар и мъжки постъпва, когато напуска отряда за борба с тероризма в знак на протест срещу задържането на негови колеги, влезли в сблъсък със сутеньори.

Вероятно в този момент момчето от Гурково е осъзнало, че в нашата действителност (забележете, че не казвам "тъпа, гадна, смачкана, смотана държавица", защото не мисля това за България, но пък можех да го кажа, за да ви стана по-симпатична) героите НЕ са тези, които спасяват от лошите, героите СА лошите.

И точно като в тъп американски филм Златко минава на другата страна, страната на наркотиците, трафика на хора, поръчковите убийства. В този свят никога не можеш да кажеш кой е доброто и кой е лошото копеле.

Това е, няма защо някой да се учудва, възмущава и морализаторства, когато види, че съществува група "Ние сме ЗА Златко-Баретата". Вероятно скоро тя ще има още повече последователи. Защото Баретата е герой на нашето време.

Октай Енимехмедов. Сигурно аз бях един от 5% от хората в тази държава, които до момента не се бяха изказвали по случая с "атентатора", с автора на "покушението" срещу Ахмед Доган. Е, дойде и моят ред. Ура! Срещу Октай в момента също се води дело. Обвинен е първоначално в  опит за убийство. След изготвената експертиза за вида на оръжието обаче обвиненията бяха променени в закана за убийство и хулиганство. Сега може пак да ги променят, но ще почакаме ще видим.

Във Facebook вече има поне шест-седем групи (една от които е "В защита на героя Октай Енимехмедов"), които обявяват Октай за герой, а част от тях искат и съд за хората, нанесли побоя над него. Боян Расате пък го обяви за почетен член на организацията "Национално единство" и гордо размахваше членската му карта по телевизионните медии. Не че Октай му го е искал това почетно членство!

Дали Октай Енимехмедов е престъпник, това трябва да реши съдът, но е ясно, че за много хора у нас той е герой. Заслужил герой на нашето време.

Ще ме простите, но ще трябва да се върна още назад. Минаха доста години, откакто четох книгите на Христо Калчев, посветени на мафията и най-вече на момчетата от Кюстендил Васил и Жоро Илиеви. Предполагам, че авторът го е разбрал още тогава, но вкарвайки ги в тези романи, той вече ги е превърнал в герои или по-скоро е доизмайсторил техния чутовен героичен образ. Овековечил ги е. Като могъщи и силни. Жоро Илиев също има страница във Facebook, затова не ми казвайте, че никой не го помни. Освен това за него все още от време на време се пуска слух, че е жив и ръководи бизнеса си от чужбина. Нищо не се знае, нали. А и само истинските герои могат да оживяват така, я наистина, я в очите на хората. 

Жоро Илиев също е заслужил герой на нашето време. Мъжкар, ще кажат повечето мъже и мадами за него. Да не говорим за онези недоклатени кифли, които, подмокряйки се, си публикуват във Facebook профила снимка на Жоро Илиев с негова мъдра мисъл. А такива има много. И кифли, и мисли. Аз ще се въздържа да цитирам.

Така че, шапки долу, българи, за истинските герои на нашето време - бандитите. Добрите момчета, които станаха лоши, защото нещо в системата се прецака. Те изобщо не са еднакви, но и времената, в които "творят" се променят и имат своите съществени разлики. Те досущ приличат на филмови герои, но са истински. Някои живи, други вече застреляни, но истински. Поклонете им се и бъдете горди. Ние сме си ги заслужили.

*Коментарът е на Ваня Савкова от Div.bg.