Държавата ще отпусне на село Розово средства за изграждането на стъклен похлупак, чрез който ще бъде запазена чистата българска кръв на населението там.
Така нашите сънародници, успели да изгонят три семейства бежанци, ще бъдат предпазени не само от чужденци със съмнително тъмна кожа. Благодарение на преградата ще бъдат спасени от ухапвания на комари с чужда принадлежност, които може преди това да са смукали от представител на някой друг етнос и така да замърсят чистата розвочанска кръв. Така, благодарение на казанлъшкото село, ще бъде съхранена българщината под формата на невежество и злоба, както и тоталното неразбиране накъде точно се движи светът.
За съжаление на цивилизацията, доколкото може да претендираме, че сме нейни носители, похлупакът е фикция на автора. Подобно съоръжение обаче не би било излишно, но не, за да пази "неподправените българи" там, а да пази всичко около селото от ширещите са по улиците им нацистки настроения.
Случилото се в Розово не е първият срамен случай у нас, след като тук започнаха да пристигат търсещи убежище от размирната страна. Отношението на народонаселението към човешкото нещастие несъмнено показва страната ни като някакво образувание от тъмните времена на историята, в които се вярвало, че всичко чуждо носи погром и зараза. И в които четенето не било удобно на свещи и поради това хората си стояли необразовани.
По-възмутителното в случая е, че властите реагират по доста неадекватен начин на случващото се. Няма логичен отговор на въпроса, защо сирийците бяха изведени от домовете им с благословията на държавата, като това е пример по учебник за нарушаване на човешките права. Дали държавата ще реагира по същия начин, ако столичани се съберат и решат например, че ги е страх премиерът или президентът да живеят в София? Дали политиците ще бъдат изведени от домовете си, за да е мирно и кротко населението?
Вярно, вътрешният министър Цветлин Йовчев направи коментар постфактум как Розово не е постъпило човешки с бежанците. Животът на трите семейства, които, след като са останали без дом в своята държава, бяха изгонени и от този у нас, едва ли е станал по-лек и розов, след като МВР шефът призна, че са нарушени правата им.
В името на правдата се надяваме розовите жители, които предпочитат руси украинки пред "черни" бежанци, да са подкокоросани предизборно да реагират по този неандерталски начини. В противен случай може спокойно да обявим в неадекватност голяма част от населението у нас след протестите в Телиш и този в Розово. Някак си бунтът на родната кръв би изглеждал по-оправдан, ако селото бе приело десетки или стотици бежанци, но три семейства със сирийци практически не могат да извършат етническо претопяване на българското.
Поради това "размахването на байрака" срещу тях е, меко казано, нелогично. По-трагичното е, че кметицата на селото е подала сигнала срещу бежанците, като историята мълчи за какво точно е алармирала тя. Действията ѝ показват, че хората на властта въобще си "нямат хабер" какво означава нарушаване на човешките прави и не страдат от свян да ги нарушават. Също така е жалко, че в XXI век заемащите разни важни постове не съзнават, че родното не се съхранява чрез кръвта, а чрез духовното.
В крайна сметка съешаването между свои, и то в по-малки населени места, води до опасност от инцест, който е доста по-страшен от няколко бежанци. В своя сигнал тя посочва, че селото ѝ било най-етнически чистото. Може би, като видят чужденец, вадят сопите и брадвите. Поне така звучи от мотивите на кметицата.
Жалкото е, че децата на Розово, като едни истински рози, ще си растат с бодли. Тази случка ще ги възпита в омраза и тотална липса на чувствителност към човешкото нещастие. Ако някой ден челядта с чиста кръв марширува, възраждайки поредния райх, няма да е никак чудно.
Политиците пък да не забравят, че именно отстъпването пред подобни безумни искания на масите води до съществуването на такива хора, които вадят пистолет и стрелят по невинни жертви, тъй като човешкият живот за тях е като този на мравката – равен на нула.