И аз съм оптимист за съдебната система!

Оптимизмът е философски възглед, според който всичко на света е добро и върви към по-добро. Към него се отнасят и следните други определения:

- бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в бъдещето;

- наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добр;

- склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат;

- склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация;

- вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща;

- вяра, че доброто в света е повече от злото, че доброто преобладава в реалностт;

- вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможе.

"Трябва да бъдем оптимисти", "Аз съм оптимист...". Дали така си е казала съдия Мирослава Тодорова, когато разбрала от медиите, че е дисциплинарно уволнена. Дали е оптимист, виждайки как в рамките на 24 часа позициите за нейното уволнение, се преобръщат на 180 градуса.

Защото ако до вчера тя беше най-хулен магистрат, задето забавяла дела, днес е изкупителната жертва на системата, съдия, уволнена с политическа намеса и т.н.

Сигурно съдията е оптимист, щом твърдо е решила да обжалва решението на ВСС. Но най-голям оптимист за съдебната система е президентът.

Въпреки че се тресе от скандали, от съмнително кадруване, от оказван натиск или дразненията, които причиняват слуховете за него, от това безпрецедентно уволнение, което грозно прилича на политическа чистка и от още други неща, които не ще спомена, защото изискват доказателства, които понякога просто няма и не можеш да ги намериш, където и колкото и да търсиш....въпреки всичко това Росен Плевнелиев е оптимист – за еврозоната, за бъдещето, за съдебната система.

За него тази съдебна система има резултати и те трябва да се показват. Само че, г-н президент, къде ги добрите резултати на съдебната система? Навярно Темида отсъжда по-добре в Морската столица и затова я давате за пример, но Морската столица е една.

Вие, г-н президент, обещахте, че ще бъдете гарант за диалога между властите. Случаят с уволнението на съдия Мирослава Тодорова, дори и това да са само твърдения на опозицията, не подставя ли под угроза този диалог?

"Решението на Висшия съдебен съвет за дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова оставя съмнения за необективност. Като президент няма как да не бъда обезпокоен, когато съдиите в България протестират”, казва Росен Плевнелиев във Варна.

Съмнения за необективност, съдийски протести, "обезпокоен президент" - някак не си спазват много с твърдението: "Аз съм оптимист".

Десетките съдии и неправителствените организации посочиха ясно проблема на съдебната система, който лъсна грозно с уволнението на шефа на съюза на съдиите. Политически сили, млади съдии, прокурорите определиха като репресивно решението на ВСС, с който президентът вече се срещна.

Министър Ковачева, който вчера призова ВСС да мери с еднакъв аршин, а днес изненадващо установи, че всъщност не мери с еднакъв аршин. Вчера премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Цветан Цветанов и Диана Ковачева говореха как това си е решение на ВСС, в което няма вмешателство, ама днес вече призовават да изслушат съдията.

След дъжд качулка! Как ще изслушват някого за уволнение, като той вече е дисциплинарно уволнен? Има ли смисъл в това. Как ще се отрази този скандал на съдебната система, и най-важното как ще се отрази на следващия висш съдебен съвет, от който се очаква да избере новия главен прокурор.

Как? Аз съм оптимист, а вие?