КНСБ прави на пух и прах доводите на работодатели срещу вдигане на минималната заплата

Твърдението на Асоциацията на индустриялния капитал в България (АИКБ), че увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) не води до общото увеличение на доходите, а до загуба на работни места сред най-ниско квалифицираните работници, е неоснователно, още повече че липсват статистически данни за България, които да го доказват. Това се казва в официалното становище на КНСБ по отношение на позицията на работодателската организация АИКБ за проекта на правителственото постановление за увеличаване на минималната работна заплата.

От синдиката посочват като пример, че за периода 2002–2008 г. МРЗ е нараснала от 100 лв. на 220 лв. или с 220%, като съотношението й към средната работна заплата (СРЗ) се повишава от 36,1% (2002 г.) на 40,4% (2008 г.). В същия период Коефициентът на заетост на нискоквалифицираните работници (КзНКР) във възрастовия диапазон (20-64 години) се е покачил от 36,1 до 46,5 години. След това минималната работна заплата е замразена, делът й спрямо средната пада, спада и заетостта при нискоквалифицираните лица. Това показва, че ръстът/спадът в заетостта на нискоквалифицираните работници е циклично обусловен и в никакъв случай не може да се говори за рисково покачване на МРЗ в България, аргументират се от КНСБ.

Сравнението на ръста на МРЗ от 2000 до 2015 г. се определя като рекордно за Европа, посочват синдикалните експерти, според които обаче това не е от начение. Съотношението на минималната към средната работна заплата е 41,9% през първото тримесечие на 2015 г., окето е твърде далеч от най-големите стойности в Европа - 50-52%.

Съотношение МРЗ/СРЗ в България

А ако се върнем в годините назад (а не само до 2000 г.), ще видим, че през 2014 г., при база 1990 г.:

• Реалният БВП е нараснал с 39.3 процентни пункта (индекс 139.3);

• Средната реална работна заплата изостава с 11.5 п.п. (индекс 88.5);

• Реалният размер на Минималната работна заплата изостава с 14.6 п.п. (индекс 85.4).

Реален ръст на БВП и СРЗ (база 1990 г. = 100.0)

Реален ръст на СРЗ и МРЗ (база 1990 г. = 100.0)

Твърдението, че МРЗ представлява неприемливо висок дял от СРЗ е фалшифицирано с "доказателството” че минималната заплата трябва да се увеличи със средната за страната надбавка за трудов стаж. Такова задължение няма, още по-малко за всички работници, категорични са експертите на КНСБ. И заявяват, че работещи на брутна заплата, равна на минималната за страната, има и те съвсем не са малко. Това доказвали данните на НОИ и НСИ.

"Териториалните сравнения по области, както и тези по браншове – оставам без коментар. Те естествено се дължат на прекалено голямата диференциация, но именно инструментът МРЗ се препоръчва за преодоляването й от експерти на ЕК и Препоръката на Европарламента от 2009 г.", коментират от КНСБ.

Според синдикалните експерти "това дава основание на АИКБ да отиде към следващия ход – минималните месечни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно колективно договаряне - нещо, което би било добре, ако не познаваме печалната българска практика. Напоследък с МОД покриваме едва около 40 икономически дейности".

От КНСБ обявяват за "пълна лудост" предложението на работодателите минималната работна заплата да бъде договорената като минимум в някой от браншовете. Синдикалистите предупреждават, че това крие огромни рискове и за работодатели, и за синдикати. "Такава една възможност би отворила още повече пътя на бойкотите и надлъгванията от двете страни", предупреждават експертите.

Профсъюзът критикува и опита на АИКБ да пренася от международно сравнение до областно равнище в България, като корелира съотношението МРЗ/СРЗ с Кофициента на безработица.

"Това е безсмислица от статистическа гледна точка. То има смисъл да се прави на международно равнище, защото там Минималната и средната работна заплата са различни. Пренасянето автоматично на този подход на областно ниво в България е груба грешка, защото МРЗ е една и съща за всички области в България. Фактически се корелира със средната заплата за съответните области – там където съотношението е по-малко. Това е следствие от по-високата СРЗ и обратно, където съотношението е по-голямо, то се дължи на ниската СРЗ. На практика АИКБ показва, че в областите с по-висока Средна рабона заплата безработицата е по-ниска и обратно. Нямаме нищо против такова твърдение", заключват от КНСБ.

Профсъюзната организация дава резултатите от корелационния анализ на връзката между увеличението на МРЗ и заетостта на нискоквалифицираната работна сила.

АИКБ твърди, че вдигане на минималната работна заплата рискува да изключи от пазара на труда ниско квалифицираната работна ръка. През последните години минималните възнаграждения под формата на минимална работна заплата значително нараснаха, което ограничава възможностите за намиране на работа на ниско квалифицираната работна ръка, посочват работодателите.

Според КНСБ обаче "такава негативна корелация не се доказва". В периодите 2001-2005 г. и 2008-2011 г. движението на двете променливи е в една съща посока. Спадащият коефициент на заетост при нискоквалифицираните работници след 2008 г., когато е пикът от 46,5%, се дължи на освобождаването на тази работна сила в условията на криза, а не по причина увеличение на минималната работна заплата, което се предприема едва през септември 2011 г.

• МРЗ/СРЗ – съотношение на минималната към средната работна заплата за страната в % (данни НСИ)