Как, за Бога, се става родител?!

На моите родители, а вероятно и на болшинството от вашите, не им беше необходима книга как да бъдат родители. Добри или лоши - те просто знаеха как да бъдат майка и татко. Не се паникьосваха, че децата им ще израснат емоционални инвалиди и няма да се реализират в живота. 

Ако някой не искаше да си изяде яденето, не се търсеха консултации с диетолог. Майка ми просто приемаше факта, че в момента не сме гладни. Следващия път ще си ядем всичко, вярваше тя, и ставаше точно така. 

Играехме на воля по парковете, криехме се по мазетата, ядяхме зелени джанки и ябълки и никой не се притесняваше какви болести можем да си докараме. Катерехме се по дърветата в градинките, люлеехме се по люлките на площадки, които не са обезопасени.

Возехме се в колите, естествено без специални столчета, а играчките ни не носеха сертификат, удостоверяващ, че са безопасни. 

На майка ми не й минаваха опити да измолим да погледаме още малко телевизия и щом дойдеше времето за лягане - просто се отправяхме в леглата - без пазарлъци и сълзи...

Днес май нещата не стоят точно така. Непрекъснато коментираме по форуми и четем книги как да бъдем по-добри родители. Разказваме си за децата - кристали или децата - индиго и правим опити да си обясним поведението им.

Анализираме всяко действие и обмисляме стратегии как да накараме детето да си изяде зеленчуковата супа. Ако не иска - тичаме към лекаря. Със сълзи на очи молим детето да си легне навреме и, ако може - в своето си легло...

Дотолкова, че чак забравяме да се забавляваме с малкото човече. В ролята си на родители.

Тези мисли ми минаваха през главата, докато четях "Преди децата ти да те побъркат - прочети това" (на издателство Colibri). Автор е Найджел Лата, новозеландски психолог с дълъг стаж с проблемни деца. Случаите, които разглежда, и съветите, които дава, обаче не са сухи и кухи. Едно интересно и забавно четиво, което може да увлече както хора, чиито деца опипват границите на позволеното, така и на хора, които нямат и не планират деца. 

А през цялото време се чудех майка ми и баща ми как просто ги знаеха тези неща? Без книги, без интернет? И колко ли време са градили стратегията как да станат родители?