Оставката – бягане от отговорност и/или хитър ход?

Бягане от отговорност или хитър ход е оставката на кабинета Борисов? Нека видим.

Премиерът си тръгна, защото не могъл да понесе кръвта по асфалта, който постави. Само ден, след като заяви, че му е по-изгодно да подаде оставка, но няма да го направи, защото последиците ще са катастрофални.

Само ден, след като се изправи като спасител и каза, че токът ще поевтинее с 8% от 1 март. Как ще се случи това при ДКЕВР, с председател в оставка, и без кабинет, не е ясно. Бягане от отговорност.

Борисов категорично заяви, че ГЕРБ няма да участва в сформирането на служебен кабинет. Според Конституцията това е тяхно задължение преди останалите политически сили като най-голяма партия. Бягане от отговорност.

А докато останалите политически сили се чудят как да се състави служебно правителство и кога точно да бъдат изборите, ГЕРБ ще стоят настрана и ще готвят за тях. Без да се занимават с текущите проблеми и задачи. Хитър ход.

След два дни мълчание Симеон Дянков се отметна от оставката си, каза, че не е сърдит и ще работи за втори мандат. Борисов веднага го "поряза", като заяви, че оставката е окончателна и Дянков няма да участва в нов мандат на ГЕРБ. Хитър ход.

За избирателите финансовият министър е олицетворение на бедност. Защото за дядото, на когото непознати на улицата събират пари за сметката за ток, любимата фраза на Дянков "финансова стабилност" не значи нищо.

А прословутата финансова стабилност ще бъде разклатена от политическата нестабилност. Защото за чуждите пазари и потенциалните инвеститори това е лош знак. Защото усвояването на европари ще забуксува през останалите месеци до изборите, в които на никого няма да му е до това. Бягане от отговорност.

За капак Борисов каза, че е бил готов да вдигне пенсии и заплати с 50%, ама го накарали да си тръгне. С какви пари?! През декември Дянков твърдеше, че няма средства в бюджета за коледни надбавки на пенсионерите, два месеца по-късно има за 50% увеличение?! Някой би ли се вързал на това? Евтин, празен популизъм.

Да не пропускаме факта, че емитираме държавен дълг, за да платим субсидиите на земеделците, защото на Борисов само трактори му липсваха на жълтите павета. Тоест, финансово стабилни сме, ама хазната ни е празна.

Днес Борисов се изправи като герой мъченик, заплашван от лошия Доган, и каза на народа, ако го обича, да се прибере мирничко и тихичко вкъщи. Народът си събра "прасетата и тракторите" и се прибра послушен.

Борисов си тръгна на фона на протести, чиято цел накрая не беше много ясна. Някои казаха вчера (20 февруари), че искат нова Конституция. Ама, не заявиха коя точно част от настоящата не им харесва. Казаха, че тяхната цел не била смяна на едно правителство с друго. Ами, да предложат алтернатива - да направят партия, с която да се кандидатират на изборите, например. Счупените глави бяха напразно.

Като оставим емоциите настрана, падането на правителството не е добра новина за никого... освен за правителството. Защото само след два или четири месеца Борисов ще се върне, носен на ръце от същите хора, които сега чупят стъклата на парламента.