Шефката на правителствената пресслужба Севделина Арнаудова публикува есето на ливанския поет Джубран Халил Джубран във Фейсбук профила си: "Горко на народ, който ..."
"Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас, само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява, само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ."
Джубран Х. Джубран
Джубра̀н Халил Джубра̀н е ливански поет, писател, философ и художник. Роден е в семейство на християнии-маронити, но самият той е повлиян от Исляма и по-специално от мистичното течение на Суфизма. През 1895 г. той емигрира в Бостън, САЩ, заедно с майка си, сестрите си и природения си брат, а през 1912 г. се преселва в Ню Йорк Сити, пише 24 часа.
В творчеството си Джубран комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като "Пророкът" (1923) и "Исус, син човешки" (1928). Писал е както на английски, така и на арабски език.