Подписването с американските централи - само обещание за договор

Да представят желаното за действително е любим похват на българските управляващи. Поредният пример е споразумението на НЕК с тецовете на AES "Марица Изток 1" и на Контур Глобал "Марица Изток 3". Във възторга от "победата след две години неуспешни опити"  и "единия милиард лева, които ще спести държавната НЕК" от променените условията в договорите с американските централи премиерът и енергийният министър удобно спестиха на гражданите част от информацията.

Малко по-късно стана ясно, че споразумението е принципно, тоест това е само обещание да бъде подписано така нареченото обвързващо споразумение. Очаква се това да стане "към третото тримесечие на тази година", т.е. ще има повод за фойерверки точно около местните избори.

За да влезе в сила обвързващият договор обаче, той трябва да бъде одобрен от регулаторните органи в България и в САЩ и, което е най-важното -  от банките- кредитори на двете централи. Които може да кажат "не", ако преценят, че ще влоши паричните потоци и дружествата да изплащат навреме отпуснатите им инвестиционни кредити.

Ако го одобрят, в края на тази или в началото на следващата година пак ще имаме повод за празнуване. Ако пък не, може някой чиновник -бушон да изгори, а може и само да ни обяснят как са виновни предишните правителства, които са подписали лоши договори, и всичко ще си продължи постарому.

Истината обаче е, че проблемът на НЕК съвсем не са двете американски централи. Защото това съвсем не са най-скъпите мощности, от които държавният обществен снабдител е длъжна да купува изцяло произведения ток. Електроенергията от фотоволтаичните централи е в пъти по-скъпа от тази на маришките ТЕЦ. Вятърните паркове, централите на биомаса и тецовете с комбиниран цикъл също произвеждат много по-скъп ток. Това няма да бъде решено със споразумението за американските централи.

Проблемът на НЕК е, че безобразно и нагло беше източвана година след година - през мегапроекти, които в крайна сметка не се осъществиха, с раздути харчове, губещи сделки и кухи регулаторни схеми, докато стигна до сегашното състояние на неплатежоспособност. И това няма да се реши, дори да се подпише обвързващо документ с двата маришки ТЕЦ.

Така към настоящия момент дефицитът на НЕК е над 3 млрд. лева. Само на двете американски централи държавната електрокомпания дължи около 700 млн. лева и те, резонно, си ги искат, за да подпишат обвързващо споразумение.

Едното задължение е 300 млн. лева към "Контур Глобал Марица Изток 3" и 388 млн. лева към "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1". От думите на Петкова стана ясно, че НЕК трябва да се разплати с двете американски централи до края на юни. "НЕК не разполага с такъв ресурс, който да му позволи да се разплати с тези задължения. Затова ще осигурим кредит, който ще позволи да се разплатим с двете американски централи. Този заем няма нищо общо с 16-те млрд. лева. Това ще е друг кредит, който БЕХ ще изтегли, за да може НЕК да се разплати", поясни Петкова.

Всъщност държавният енергиен холдинг също не е в цветущо финансово състояние. По данни от 30 септември 2014 г. дългосрочните задължения на БЕХ са в размер на 1.163 млрд. лв. Като се прибави новият заем, дългът на БЕХ ще наближи 2 млрд. лв., а този на НЕК ще доближи 4 млрд. лв. Има още около 1 млрд. лв. вътрешни задължения между другите компании в БЕХ.

Така че най-важният въпрос не е колко ще спести НЕК от евентуално споразумение с американските централи. Въпросът е как най-печелившият и устойчив доскоро отрасъл в страната сега се оказа напълно разсипан и с дупка над 8 млрд. лева. И няма ли най-после някой да плати за лошо управление и умишлено фалиране на държавните енергийни фирми.