Приказки много, действия - никакви!

Много шум за нищо! Така можем да опишем тъжния факт, че Борислав Михайлов отново няма да има опонент за президентския пост на БФС на предстоящия конгрес след две седмици.

Тъжен, защото в последните една-две години обществото бе упорито "подготвяно" за някаква грандиозна битка, която ще се разрази на следващия конгрес на централата. В епицентъра на всичко стоеше Христо Стоичков, който ден след ден издаваше намеци, че времето на Борислав Михайлов като ръководител на българския футбол изтича.

Какво точно имаше предвид Стоичков, реално никой не знаеше. Някои предполагаха, че самият той ще се кандидатира за президент на Съюза, докато други очакваха Камата да застане зад своя кандидатура. Стигна се дотам, че дори се споменаваше името на един от най-маститите български бизнесмени - Васил Божков.

Вчера обаче изтече финалният срок за издигането на подобна кандидатура, а действащият президент на БФС остана без съперник за поста. И всичко това след целия цирк, който ни бе предложен?

Христо Стоичков не е първият, няма да бъде и последният, който вдига бойните знамена срещу Борислав Михайлов и неговия екип. Доста други също излязоха с имената и авторитета си срещу президента на БФС, но когато дойде време за действия - такива липсват. Типично.

Цялата работа малко наподобява и поведението на повечето българи спрямо политическите процеси в страната. Почти всеки от нас има мнение, препоръка, клетва или лична псувня по адрес на управляващите, но когато дойде време за избори, повечето предпочитат да останат пред телевизорите, отколкото да се разходят до урните. А след това започват отново.

Та така и в българския футбол. Лесно е да представиш Борислав Михайлов във възможно най-черна светлина пред медиите, но по-трудно е да се ангажираш с някакви конкретни действия, за да внесеш промяна. Talk is cheap, както казват на запад.