Процесът на закрито не остави шанс да се чуе истината за фалита на КТБ

Именно заради липсата на публичност казусът КТБ обрасна с митология, а важните въпроси останаха без отговор

по статията работи: Галина Александрова | 15.04.2015 | 16:37
Процесът на закрито не остави шанс да се чуе истината за фалита на КТБ
iNews.bg / Радила Радилова

СГС гледа днес делото по най-горещата тема в България през последната година – за фалита на Корпоративна търговска банка. Гледа го при закрити врата?!

Решението за таен процес е взето от съдията по делото Иво Дачев по изричното настояване на КТБ /представлявана от временните синдици/ и Фонда за гарантиране на влоговете.  Останалите участници в процеса са БНБ, Софийската градска прокуратура, "Бромак" и Bulgarian Acquisition Company на Оманския фонд.

Съдията Дачев трябва да прецени на днешното изслушване основателно ли е искането за обявяването на КТБ в несъстоятелност. След края на съдебното заседание той ще има седмица, за да обяви решението си, като то влиза в сила, независимо от това дали някоя от страните ще го обжалва. 

Откриването на процедура по несъстоятелност дава път за следващите процедури в сагата КТБ - назначаване на постоянни синдици, оценка на активите на банката, подаването на лист на чакащите, които искат да си върнат парите от продажбата на тези активи, като на върха на тази листа е държавата, а накрая - вложителите със средства над гарантираните от закона влогове. 

Затова изслушването по делото за обявяване на банката в несъстоятелност беше последната възможност да се чуят гледните точки на всички страни в процеса и шанс за обществеността да получи отговор на въпроса как така за броени дни се срина четвъртата по големина банка в страната, защо "изгоряха" депозитите на толкова много хора и фирми, а българският данъкоплатец за пореден път ще плаща сметката.

Представителите на акционерите отдавна обявиха желанието си за публичност на всички процедури по делата, касаещи банката, но, както се вижда, то не е уважено. Така и не стана ясна логиката, по която искането на временните синдици и на гаранционния фонд има по-голяма тежест от това на акционерите в банката. И защо именно държавата, която трябва да е гарант за публичност на делата от голям обществен интерес, настоява изслушването по процеса за фалита на КТБ да се води тайно. Какво има да крие?

Именно заради липсата на публичност казусът КТБ обрасна с митология. А може би това е и целта на определени кръгове – измислиците за изнесени чували с банкноти, липсващи кредитни досиета и т.н. направо потопиха истински важните въпроси около аферата за милиарди, белязала 2014 година и живота на всеки от нас. Повечето от тези въпроси постави в поредицата си от изявления и мажоритарният собственик на банката Цветан Василев.

До момента нито една от овластените институции – БНБ, съд, прокуратура, Комисия за финансов надзор и финансово министерство, не е дала смислен отговор на нито един от тези въпроси. Затова ще ги зададем отново. И настояваме да получим отговори. Защото имаме право на това – на първо място като данъкоплатци, на чиито гръб падна цялата тежест на кризата с КТБ, а след това и като медия.

Как тези институции ще обяснят:

  1. Какъв е приносът на държавното обвинение и неговите доверени лица в съсипването на КТБ? Какво наложи зрелищния арест на трима високопоставени служители на КТБ за измислено покушение срещу Делян Пеевски, по което нямало никакви доказателства и хората се оказаха невинни, по признанието на самия главен прокурор Сотир Цацаров? Ще бъде ли потърсена сметка на прокуратурата за този спектакъл, с който даде старт на атаката срещу КТБ?

  2. Защо от юни 2014 г. насам прокуратурата отказва да разпита Цветан Василев по случая КТБ, въпреки че е известо къде пребивава той в момента, а и съвременните технически средства позволяват разпит чрез видеовръзка?

  3. Защо месец преди срива на КТБ БНБ й даде разрешение да придобие Креди Агрикол България, ако е имала съмнения за дейността й?

  4. Защо Централната банка отказа да предостави ликвидна помощ на КТБ от 500 млн. лева, а дни след това незабавно предостави ликвидна помощ на Първа инвестиционна банка от 1.2 млрд. лева – над два пъти по-голяма от тази, поискана от КТБ?

  5. Защо Централната банка "мълча една седмица при бруталната атака срещу КТБ, а беше хиперактивна, когато беше застрашена сигурността на втора банка"? Как за един ден гуверньорът и неговите колеги са разбрали, че едната банка има достатъчно капитал, а КТБ не отговаря на изискванията за държавна помощ. 

  6. Защо БНБ реши да постави под специален надзор Креди Агрикол България (вече Банка "Виктория"), въпреки че в тази банка нямаше масови тегления?

  7. Как ще бъде обяснена декларацията на БНБ от 22 юни, че ще одържави КТБ преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика?

  8. Какви щети нанесоха "разкритията" на гуверньора Иван Искров за изнасяне на 200 милиона лева с чували посред бял ден в центъра на София и ще му бъде ли потърсена отговоронст за този и много други "гафове" по казуса КТБ?

  9. Кой и какво отговорност ще понесе за назначаването на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?

  10. Как ще обяснят институциите проведения фиктивен "одит" на КТБ по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз? И който самите наети компании консултанти не желаят да нарекат одит.

  11. Вярно ли е, че квесторите са разнасяли информация за активите и пасивите на КТБ АД безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна? И какво са правили "защитените" свидетели на прокуратурата в банката, където са се държали като собственици?

  12. Вярно ли е, че клиентски досиета са изнасяни към следствието и са връщани обратно в абсолютно нарушение на закона? Както и че на квесторите са връщани досиета в насипно състояние без опис?

  13. Защо упълномощеният от квесторите представител на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг е гласувал "въздържал се", очевидно срещу интересите на КТБ? Вярно ли е, че само от това действие/бездействие са нанесени щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Има ли и други подобни случаи с Рубин, Петрол, така наречените студия на "инвеститора" Сталийски?

Тези въпроси трябва да намерят отговор, но това няма да стане, докато всичко около КТБ се върши на тъмно от тесен кръг посветени. Само пълната прозрачност ще помогне да се върне поне частично доверието на обществото в институциите и в банковия сектор.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега "Петолиние на паметта
  • 15:00 Натисни F1 образователна поредица...
  • 15:30 Истории от Олимпийските игри /п/
  • 15:45 Телепазарен прозорец
  • 16:00 Бързо, лесно, вкусно
  • 16:30 Светът и ние
  • 16:55 България в 60 минути с Мариана...
  • 18:00 По света и у нас
  • Сега "Златно момче" - сериал, еп.75 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.47
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.3
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 "Аз обичам България" - забавна...
  • Сега "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Един за друг" (нов сезон) -...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.