Ромите – цирковите мечки на България

Учените търсят под дърво и камък българче, което да знае какво означава думата "бедност". Всички в милата татковина са добре нахранени, облечени и се усмихват щастливо наяве и насън. 

Повдигате учудено вежди и не ви се вярва. Реалността у нас е доста различна, да си го кажем в повечето моменти – гадна. Масовото повдигане на вежди и чуденето обаче си е документиран факт. Преди не много време народонаселението реагира така, все едно са му казали, че вече всички сме безумно богати.

В ефира ни показаха като панаирджийска мечка ромско дете, което видите ли знаело столиците на държавите. Всички, разбира се, започнаха да ровичкат из живота на момчето, защото къде се е чуло и видяло представител на малцинството да има каквито и да е наченки на интелект. 

За тези, които не са или не искат да схванат иронията – цялата история беше грозна. Показването на детето като нещо дълбоко необичайно показва всъщност колко сме неграмотни ние самите. Естествено, накрая се оказа, че ромчето било само зазубрило столиците и всички си отдъхнаха, че гетото не е поумняло и ще можем да продължим да мачкаме хората от него физически, психически и интелектуално.

Появата на детето по телевизия, вестници и сайтове се случи дни преди Международния ден на ромите, когато почитаме всички убити представители на етноса по време на Втората световна война.

Изводите от изтипосването на момчето по телевизията добре се вписват в доклада на Amnesty International за това как Европа се държи с малцинството. В него с прости думи се казва, че ромите продължават да бъдат жертва на дискриминация, която се проявява психически и физически, а страните в Общността не ги е особено грижа за това. Сякаш ако сегрегацията бъде изкоренена на Стария континент и цивилизацията ще бъдат мъртви завинаги. 

За ромите се говори много – от клишетата, че миришат и са крадливо племе, до апелите да се проявим като бели хора и да им помогнем да се интегрират. Е, колкото и да си говорим сладки приказки, това вероятно ще стане, когато бабите ни са милионерки и харчат луди пари за хазарт и уиски. 

Ромите в скоро време няма да са добре нахранени, децата им няма да носят шестици вкъщи, не за друго, а защото просто не ходят на училище. Това няма да стане факт, не защото всички те са кофти хора и не могат да мислят, работят и живеят нормално. Това няма да стане факт, защото спрямо разбиранията си и отношението си към ромите българите, а и май европейците, сме завидни неандерталци.

Само така може да се обясни дълбоката ни възхита от това, че някой с тъмна кожа може да чете и да научи столиците на голям брой държави. Историята на ромчето зубрач беше разпространена с добри намерения. В случая обаче ние българите "се изложихме като цигани". Възхитата от "изпълнението" на детето беше равна на това да пляскаш на кучето си, като ти подаде лапа. Някак си не осъзнахме, че е унизително за детето, че то си има права, а може би и достойнство. Не разбрахме, че побоят над ромите, използването на етническата им принадлежност като обидна дума са равни на разхождането на невръстни деца из медии, за да покажат, че аджеба и ний ромите също сме хора.

Пляскането по челото, че има умни представители на малцинството, показва, че едва ли скоро ще им дадем шанс. За нашенеца добър ром е този, който работи нископлатена, често унизителна работа, но си кътка и не се оплаква. Докато тази картинка е нормална за нас, ромите няма да получат шанс за добър живот. Без надежда за добър живот може да изпишем тонове хартия и пяна да ни излиза от устата, но етносът ще си остане, скрит и страдащ в махалата. Хората от гетото ще продължат да крадат не за друго, а за да оцеляват, и ще ни намразват все повече. От това, разбира се, няма да излезе нищо добро. 

Нагласата се променя много трудно и може би точно за нея трябва да се подсетим в деня, в който почитаме паметта на загиналите роми. Може би трябва да осъзнаем, че малцинството е част от нашата държава и набутването му в ъгъла не помага нито на българите, нито на представителите на етноса.