Спиралата на времето

"Девет милиона мишлета

Изкарват се за всичко ченгета

А котараците подхвърлят досиета

И си пият кафето....”

Не, това не е последният хит на нашия музикален пазар. Това е припев от песничка, която българите си тананикаха през далечната 1992 година. Изпълнител е трио "Спешен случай", а автор и композитор – Кирил Ампов.

През онази далечна година слагахме началото на прехода и повечето таяха надежда, че "Шъ са оправим”.

Двадесет години по-късно нещата изглеждат същите – подхвърляме си СРС-та, подслушваме си се, а министър-председателят се кани да поиска вот на доверие от Народното събрание.

Припомняме ви, че по този начин падна правителството на Филип Димитров – през 1992 година той поиска от депутатите да одобрят политиката, която води. Сметките на премиера тогава излязоха криви.

За двадесет години преход така и не дочакахме деветмилионния българин. По официални данни вече сме към 7,5 млн. България се превърна в една от най-бедните държава в Европа. Политиката й в различни области куца и дори не успява да вземе парите, които ЕС иначе щедро раздава на новоприетите страни членки. Пример за подобен просперитет са Гърция и Португалия...

Бананите вече са във всеки магазин и сергии за плодове на улицата, че дори и в автомати за продажби на свежи плодове, които скоро ще се появят в училищата. Парите обаче не са в джоба на обикновения гражданин.

Верига магазини за момент ни върна в годините на зрелия комунизъм и въведе покупки в "количество, подходящо за едно домакинство”.

Но на всичко това българинът е свикнал, не му прави впечатление и дори отвръща с вицове. Преди 20 години хитът беше "Връзката прекъсна, явно трябваше да обърнат касетата”, днес е: "Ало, МВР ли е, моля отворете ми СРС-то, че забравих жената колко килограма домати ми каза да купя”.

Освен това българите са може би едни от най-подготвените за реакция на модерните заплахи за личните данни. Репликата "Разговорът не е за телефон, да се видим някъде” или поговорката "И стените имат уши" не са забравени в България.

"Хората търпяха и накрая проумяха, че си правят с тях лоша шега

И затвориха и ченгетата, и досиетата зад дебела врата

И настана мир, но започна пир "А къде да скрием ключа?!”

Така свършва веселата песничка от преди 20 години. А синът на Кирил – Владимир Ампов – Графа днес пее "Ако има рай”...