Трима роми на цената на една гума

Фактът, че ромите са български граждани, за някои наши сънародници звучи толкова абсурдно, колкото и това, че има африканци, които се смятат за евреи.

В един прекрасен "Живей и бъди" филм се разказва етиопските евреи, които момент Израел решава да признае. Дори си прибира част от тях. За обикновените евреи обаче черните им събратя не изглеждали твърде достоверни представители на избрания народ. В една доста тъжна сцена от въпросния филм част от кореняците подеха инициатива да обрежат етиопците, за да са по-близко до вярата.

На родна почва не кастрираме ромите, макар че подобни идеи ни застрелват от време на време в интернет пространството. Толкова не ни се вярва обаче, че представителите на малцинството имат искрица българско в себе си, че на право взехме да ги отстрелваме.

Мотивите за простичката расова омраза са еднообразни и тъповати и ги слушаме от доста години насам. Те варират от непоносимостта на българина към спорната нечистоплътност на ромите до най-силния довод - че те крадат.

Касапницата, разиграла се преди дни в столицата, която отне живота на трима роми, е провокирана от още по-безумна причина – една запалена гума и димът в очите на убиеца.

Докъде стига търпимостта на българина няма смисъл да се обсъжда. Да се убеждават расистите в кривотата на разбиранията им е още по-изгубена кауза.

Трагедията, случила се преди дни, изгражда един доста неприятен образ на гражданина на тази страната. Той изглежда и се държи сякаш от двайсетина години пътува в миризливия градски транспорт. Стои по средата между неокъпан пенсионер и нахален младок.

Единият си търси правото да стои на седалката заради старостта си. Другият отказва да стане, защото така му харесва.

Застанал по средата, гражданинът се чуди кой от двамата е по-противен - досадният пенсионер или твърде нахаканият младеж. Ей, така ни се налага да решаваме кое е правилно и кое не. Просто добрият липсва в случая. Поради тази причина хващаме по-малкото зло и си го прегръщаме.

По този начин гласуваме на избори, по този начин протестираме.

Липсата на реален избор обаче взе да придобива чудовищни размери.

Убийството на тримата роми е пример точно за това. Създалата се ситуация поставя знака за равенство между зверското престъпление на Иван Калуков и неговите жертви, които са от ромски произход. Някак насила ни принуждават да се попитаме: "Абе, тия са били роми, сигурно са го крали човека". Това може би звучи малко пресилено, но малко след новината за убийството започна да излиза информация, че сред жертвите има криминално проявени. Сякаш това може да оправдае отнемането на човешки живот.

Самият факт обаче, че се замисляме дали някой си заслужава убийството пък бил той ром, наркоман или просто българин, със сигурност ни прави по престъпници от набедените за крадци роми. Със  сигурност ще стигнем и до там да се намерят фенове на Иван, които ще го изкарат жертва на ромската асимилация на българщината.

Напоследък народът тръгна да си търси правата и да възстановява демокрацията. Докато ценим човешкия живот по този начин, надеждите на протестиращите и на "мълчаливото мнозинство" за по-добър живот ще си умрат в зародиш. Някак си, докато си търсим правата, забравяме основното – правото на живот. И вместо да търсим истинските виновници си го изкарваме на хората, които са същите нещастници като нас, които крадат, за да оцеляват.