Тука има – тука нема… здравен министър

Вчера вечерта здравният министър Стефан Константинов подаде оставка. Това стана на извънредно заседание на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ, провело се в късни доби. Заедно с оставката на Константинов, поста сдава и Трайчо Трайков – тази оставка е първата смяна в Министерството на икономиката и енергетиката и не за нея е думата. 

Министър Константинов обаче беше третият поред, сега очакваме четвъртия ръководител на здравното министерство – в рамките на един мандат. Рокадата не е изненада за никого – особено за работещите в сферата. В последната една седмица упорито се заговори за смяната, започнаха догадките, тръгнаха слухове, спрягаха се имена.

В средите, включително и в медиите, се организираха дори и облози – не само за това кой ще замести Стефан Константинов, но и точно в кой ден ще бъде дадена/приета оставката му, какви ще са аргументите. Вече има е печеливши (честито).

Сумите "на вързано” варираха от едно кафе до по-сериозни цифри от по 20 или 50 лева (сериозна е сумата, съпоставена с някои от заплатите на здравни работници, например на акушерка или медицинска сестра).

Само за три години мандат правителството на ГЕРБ смени трима здравни министри. Журналистите помнят Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова, обществото обаче едва ли. Също така надали само след два месеца някой ще помни всичките оставки и уволнения в здравните ведомства от последния месец - на зам.-министъра Гергана Павлова, директорката на НЗОК Нели Нешева, директорката на медицинския одит - Златица Петрова. Може би имаше и други. Може би – защото вече са твърде много.

Не само големият брой, но и самите залагания за името на новите шефове будят подозрения, подклаждат слуховете и най-вече – рушат и малкото останало доверие на обикновените българи в здравната система. Смяната на трети здравен министър откроява обаче не само "кадрова импотентност”.

Въпросът дори не е в това какво се решава с тези оставки, а какво НЕ се решава. На първо място идването на четвърти здравен министър отлага за пореден път започването на реформа в здравния сектор. Сега – за четвърти пореден път – в рамките на мандата на това правителство (изборите чукат на вратата и съвсем скоро ще има пети здравен министър) ще има период на застой – новият ръководител ще се запознава и ориентира в ситуацията, новият му екип ще прави анализи, оценки и базови сравнения. Първо ще се анализират грешките на предишното ръководство, после ще се поставят основните проблеми, след това ще започнат да се пишат стратегии…. за бъдещето.

И предвид на времето, което не тече, а лети, може би дори няма да остане време тези нови (и поредни) стратегии да ни бъдат представени. И здравната реформа не само няма да се случи, тя просто - няма да започне, отново. И така вече 15 години. Да, за започване на реформа в здравеопазването се говори от повече от 15 години.

И явно реформата никога няма да се случи – на практика това казва третата поред оставка на здравен министър.

И ако в демократичните общества оставката е акт на признание и разкаяние, продиктуван от морала и принципите на човешкото достойнство, то у нас тя се налага като възможност за разтакаване и отлагане.

И докато валят и се редуват оставки, смени и рокади – дотогава ние, журналистите, ще правим облози, ще дебнем за реплики по коридорите, ще си чешем езиците със слухове… (това все пак е част от работата ни).

Познайте обаче кой е потърпевшият: обикновеният български гражданин. Тоест – всички ние.

Защото през цялото това време, минало в очакване поредният здравен министър да се осмели да започне реформата в сектора: поликлиниките ще продължават да миришат на мухъл и прах, личните ни лекари няма да имат достатъчно направления, специалистите ще ни посрещат с досада и неангажираност, лекарствата ще са недостъпни, документацията ще е ужасно много, болниците ще фалират, лекарите ще получават мизерни заплати, ще искат и пари над и под масата. Но и… Нужно ли е да припомням колко много и недоизяснени трагични случаи имаше в последните години – смъртни случаи на възрастни хора, на родилки, на деца…

За тях не са виновни само лекарите. Далеч съм от мисълта, че лична вина има и здравният министър.

Толкова много трагични случаи, толкова много рокади, толкова много слухове – ясно е, че грешката е системна.

Това обаче означава, че поредната оставка и следващото назначение стават игра на "тука има – тука нема”.