Цигарената психология на България

Ето, че забраната за тютюнопушене на обществени места ще влезе с пълна сила само след ден и отекна в ушите на пушачите по-силно от земетресение.

Анализирайки тази ситуация от психологическа гледна точка, изглежда, че и последният пристан на спокойствие за голяма част от българското общество изчезва като дим. Но въпросът не е дали си пушач или не, а защо живеем в общество където единствената ни утеха е цигарата?

Наистина ли живеем на място, където порока, независимо с какво име го наричаме, се оказва наречие за позитивна емоция?

Отговорът е много прост - докато се чувстваш предаден и лъган от държава, общество и ценностна система, която всекидневно е манипулирана и объркана, безсъзнателно ще си близо до порока и греха.

Случайно или не, цигарата се превърна във неформален психолог за по-голямата част от хората, в годините на преход, изпълнени с надежда и вяра. Незнам как така се получи, че единственият пламък, който можахме да възпроизведем в името на нещо, през години свързани с изпитания и лишения, беше само този който пали цигарите ни.

Дали психологията на българското общество е свързана само и единствено с очакването на неясното бъдеще, над което се спуска димна завеса, а не с действието в името на по-добро и хармонично съществуване? В психологията на българина е да намира начин да бъде свободен и независим, затова нека никой не си прави илюзии, че в нашето квази-общество забраната за тютюнопушене ще бъде спазвана и контрола, ще бъде ефикасен и неподатлив на "мръсната дума" в ушите на европейските политици, корупция.

Ние като личности не ставаме жертви само на физическите си пороци, а и на процесите свързани с нашата психика и на начина, по който е структурирана нашата порочна система.

Система, изградена на базата на млади хора без бъдеще и хаотично съществуване, насаждано с години негативно мислене и неосъзнати вреди от страна на заобикалящата ни действителност. Затова и забраната няма да доведе до нищо, което би върнало младите хора, и не само в правилната посока на развитие, защото практиката в световната история показва, че забраненият плод е най-желан и бленуван.

Надявам се, че неспазването на забраната да не се преобразува в протест на обществото срещу системата, в отчаян опит да се насади чувство на свобода и равенство за всички. Защото тогава ще страдат не само непушачите, но и най-важното за всички нас, децата бъдещото поколение на България.

(Мнението е изпратено от нашия читател Атанас Махлелиев, който се определя като теолог-психолог. Можете да споделите с нас Вашите коментари, мнения и препоръки на редакционния ни имейл - info@inews.bg. Текстовете се публикуват след редакторска намеса.)