Чалгата умря! Да живее поп-фолкът!

Вчера фолк певицата Софи Маринова спечели "Българската песен на Евровизия 2012" и ще представи страната ни на европейския песенен поп конкурс в Баку, Азербайджан. Тази статия обаче не е за нея. Тя е за трансформацията на определена субкултура и срастването ѝ в едно общество, което вече не би могло да се оправдава с явления като политически, икономически и социален преход. Колкото и да му беше удобно.

Преходът роди чалгата още през първите години след падането на комунизма. Чалгата, от своя страна, възпя прехода. Всъщност двете явления са доста интересни и биха могли да се разгледат през призмата на множество социални аспекти.

На първо място чалгата по време на прехода имаше точно специфичен дух, точно определени параметри и строго формулирана концепция. Представителите ѝ изглеждаха характерно, а посланията, които носеха не можеха да се сбъркат в своята специфика.

Най-важната особеност на чалгата от миналото обаче бе, че тя изигра ролята на най-безпристрастния, точен и изчерпателен архив на социалните процеси тогава. Или може би би било по-адекватно да се използва думата "социалните мутации". Както и да е...

Макар и заклеймена като музиката на по-бедните и непросветени маси, чалгата от 90-те всъщност бе едно огромно огледало, което отразяваше действителността в държавата по онова време: тя, без да иска, показа и "тигрите, които имат пари и хубави жени", и "белите мерцедеси, които преследват красивите девойки" и "левовете", които трябваше да се сменят в "марки", защото само тяхното наличие беше способно да донесе какъвто и да е просперитет: икономически, социален, душевен (не духовен! Духовното бе непозната за текстописците дума по онова време.).

Времето обаче се промени и тигрите малко по малко се превърнаха в загладили лъскава козина лъвове, гордо седнали върху най-ключовите икономически и политически държавнически постове. Ланците се претопиха в стилни вратовръзки, а мерцедесите бяха заменени от лимузини, движещи се със специален режим. Промени се и чалгата – тя вече изобщо не беше мръсна дума.

Медиите отвориха дверите (и краката) си широко пред нея и я пуснаха на голямата арена, където доволна се качи на трибуната и започна да проповядва своите послания сред обществото, което още оправдаваше своята неадекватна инфантилна изостаналост с прехода.

По трибуната започнаха да маршируват клонирани кукли, изглеждащи толкова еднакво и архетипно, че на човек чак му се струваше, че се е озовал в някакъв извратен научнофантастичен роман: еднакви изкуствени къдрици, еднакви пластмасови цици, еднакви стъклени очи и еднакви мозъци, програмирани да действат мислят и разсъждават по един строго определен начин.

Та, така се получи, че тези програмирани клонинги не само бяха допуснати в общественото пространство, а се превърнаха в най-авторитетните ролеви модели, които моделираха хорското мнение като пластелин. Може би това е моментът, когато чалгата умря и от пепелта се възроди той – поп-фолкът, като приставката "поп" е от изключително значение.

И действително, фолк героите станаха толкова поп!

Така европейски, толкова световни. Гротеската визия на хиперболизираната, мутирала Памела Андерсън изведнъж изчезна и се появиха хиляди копия на Риана, Лейди Гага и Виктория Бекъм. Косите се подстригаха, шикозни нео-пънк одежди покриха циците. За поп-фолк гилдията започна да се грижи цяло войнство от най-добрите стилисти, коафьори, текстописци и пиари. Облякоха ги в дрехите на най-прочутите модни дизайнери, разведоха ги по най-екзотичните туристически точки и в най-големите мегаполиси. Това обаче, което забравиха да подменят, бе зададената програма в мозъците им. Те все си действаха по една и съща парадигма.

Но сега вече това не е важно, защото те са поп – те вече не са аутсайдерите – уродливите отрочета на нелепото, краткотрайно съешение между две епохи. Те са суперзвездите на новото време. Мощта им е толкова голяма, че те могат да спечелят един поп конкурс с фолк песен от раз. Като всичко, което им е нужно, е името им.

Не ме разбирайте погрешно, Софи е пич. Тя е даровита певица, която е доказала таланта си нееднократно през годините – още през ония години – с тигрите и мерцедесите. Но така тесногръдата и вече станалата толкова досадна истина е, че тя спечели поп конкурс с фолк песен... макар и поп-фолк песен.