Хранителната индустрия ще съди държавата в ЕС заради данък „вредни храни“

Хранително-вкусовата промишленост се обявява твърдо срещу идеята на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов за въвеждане на данък "обществено здраве" върху вредните храни. В Съвместна декларация седем браншови организации заявяват, че това няма да доведе до по-здравословен начин на живот на населението, а до ограбване на българските потребители заради по-високите цени, до фалити на предприятия, намаляване на инвестициите и съкращаване на работници. Бизнесът определя идеята на Москов като "силово налагане на чудовищни наказателни мерки" и оспорва здравните мотиви за промяна в Закона за храните. Производителите предупреждават, че ако данък "вредни храни" бъде приет, ще съдят държавата пред Европейския съд.

"Данъкът ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат. Бизнесът не вижда никакво желание и намерение у управляващите да се вслушат в разумни доводи и да проведат цивилизован диалог, а се стремят само към силово налагане на чудовищни наказателни мерки". Това заявяват в обща позиция срещу новия данъка Съюзът по хранителна промишленост, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Националният Браншови съюз хлебопроизводители и сладкари, Асоциацията на месопреработвателите в България, Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Съюз на производителите на захар и захарни продукти.

Те посочват, че предприятията в страната вече обмислят преструктуриране и ревизиране на цялостната си инвестиционна политик. Преработвателите на хранителни продукти оспорват и здравните аргументи на Москов за облагане на изделията им с по-висок данък.

"Българите са с най-нисък калориен прием и с един от най-ниските индекси на телесната маса в ЕС. Всички изследвания показват, че проблемите на хората с наднормено тегло, включително на децата, са следствие от неактивния начин на живот и няма нито едно научно изследване, което да доказва съществуване на връзка между консумацията на определени храни и общото здравословно състояние. Ние като индустрия смятаме, че усилията трябва да бъдат фокусирани именно върху подкрепа на активен начин на живот, масов спорт и повишена информираност за балансиран хранителен режим. Българското потребление на включените в обхвата на данъка храни е в пъти по-ниско от това в страни, които експериментираха с въвеждането на данъка или отхвърлиха прилагането му, с ясното съзнание, че е неработещ инструмент. Пренасянето на чужд опит е нерелевантно за страната ни", категорични са представителите на хранително-вкусовата индустрия.

Българските изследвания и международни сравнения доказват, че след 1999 г. се увеличава значително потреблението на храни, които могат да се смятат за по-здравословни. Ако се обложат предлаганите съставки на храни и напитки, ще се ограничи незначителна част от общото потребление: на солта - около 1%, на захарта - около 6%, на напитките - около 3%. Производителите и потребителите ще се насочат към некачествени заместители. Облагането на определени групи храни ще пренасочи потребителското търсене към по-евтини продукти, произведени в сивия сектор. Контрол върху тях не може да бъде приложен", допълват те.

В позицията се казва още, че ефект за повишаване на приходите в бюджета няма да има. "Напротив - ще бъде негативен!", убедени са производителите на храни и напитки.

Според браншовите организации "сигурните последствия от законопроекта ще са драстично увеличаване на данъци и цени, без публична дискусия и съгласието на хората, че тази мярка е желана". Те предупреждават, че това ще доведе до заливане на пазара с нерегламентиран внос с ниско качество и без ясен произход и увеличаване дела на "сивата икономика".

Огромни загуби ще има за българското производство - ще фалират малки и средни предприятия, ще бъдат съкратени минимум 4000 работни места. От това сигурен негативен ефект ще бъдат: 27,4 млн. лв. по-малко приходи от ДДФЛ (Данък върху дохода на физическите лица) и осигуровки, 80-90 млн. лв. по-малко ДДС и намаление на прихода от корпоративния данък", смятат от бранша.

Отделно това ще доведе до глоби за държавата и значителни публични разходи по съдебни дела в ЕС за дискриминация и непозволена държавна помощ, предупреждава хранително-всуковата индустрия.

В същото време се създават сигурни условия за избуяване на сивия сектор; за корумпиране на контролните органи; за отлив на инвеститори и намаляване на инвестициите. Единственият сигурен ефект ще бъдат щетите върху социално-слабите домакинства с още по-нездравословно хранене, аргументират се преработвателите.

"В случай, че данък "обществено здраве" се приеме, представителите на индустрията и всички бизнес-структури, които стоят зад нея, ще потърсят правата си пред европейските институции. Ще отстояваме позицията си непоколебимо, за да не допуснем с данъка да бъде унищожен малкия и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка една работеща икономика", заплашват представителите на леката индустрия.