"Византия без граници" събира византолози в София

В понеделник в 11:00 ч. в Аулата на Софийския университет ще бъде официално открит 22-ият международен конгрес за византийски изследвания. Мотото на конгреса е "Византия без граници".

Това съобщиха на пресконференция в БТА днес част от организаторите на научното събитие.

По броя на участниците, по международния интерес, по своите мащаби византоложкият конгрес е много голямо събитие за медиевистиката, посочи проф. Васил Гюзелев от Софийския университет. Той е председател на организационния комитет на конгреса. Проф. Гюзелев е един най-големите български учени, изследващ средновековната епоха, в частност Византия.

Около 1 200 научни работници от 46 страни ще вземат участие в конгреса. Участници в събитието, освен от Гърция и България, са и учени от Русия, Франция, САЩ, включително Япония и Китай. Интересен факт е, че финландското министерство на образованието е изпратило на научната проява 15 млади византолози, които щели само да слушат, без да вземат пряко участие с научни доклади.

Организационният комитет на конгреса се състои от 14 души. Повечето са учени от Софийския университет. В него личат имената освен на проф. Васил Гюзелев, също така на проф. Аксиния Джурова, на проф. Василка Тъпкова-Заимова, на проф. Георги Бакалов, на проф. Христо Матанов и др.

Проф. Гюзелев сподели, че "Византия без граници" е избрано като мото на конгреса заради възможността за вариативност на тематиките и периодите, което има за цел да привлече повече млади специалисти. Включването на учени от младата генерация било основна грижа, защото "без приемственост няма развитие". Повече от 60% от участниците в конгреса ще бъдат млади научни работници, което показва жизнеността и перспективността на византологията в световен мащаб.

Организаторите на Международния византоложки конгрес желаят да придадат "български привкус" на проявата, поради което са поканили много български учени, преподаващи византинистика у нас и в чужбина. Интересен гост е внукът на големия историк проф. Димитър Ангелов. Той също се казва Димитър Ангелов и преподава в Бирмингамския университет.

Една от основните теми на конгреса ще бъде "Споменът и паметта за Византия". Проф. Йоханес Кодер – един от големите византинисти в настоящето, ще изнесе доклад по темата.

Във втория ден на конгреса темата ще бъде "Ролята на Атон и Синай в духовното развитие на Византия и средновековния свят".

В третия пленарен ден на фокус се предвижда да е темата "Свобода и ограничения във Византия".

"Градът и градското пространство във Византия" ще е четвъртата тема на конгреса. Проф. Гюзелев посочи, че тук ще се разглеждат култовите места във византийските селища, както и местата, които оформят градския център. През епохата на Средновековието църквата изпъква като организатор на обществото със своите монументални постройки, посочват организаторите.

През последните години силно нараствало присъствието на представителите на изкуството във византинистиката. Това се дължало на акцентирането в изследванията на византинистите върху културната история, която измествала изследванията в областта на политическата история. В този смисъл един ден ще бъде отделен на темата "Светостта в изобразителното изкуство и в богословието".

На пресконференцията в БТА проф. Аксиния Джурова сподели, че тя ще отговаря за изложбите на конгреса. По думите ѝ без атрактивни изложби няма как да има запленяващ нюанс в конгресите.

Организаторите ще представят 14 изложби в рамките на конгреса, като те ще бъдат два вида. Единият вид изложби са сборни и показват най-важните артефакти, намерени по българските земи от епохата на Средновековието. Другата част от изложбите ще демонстрират творби на християнски художници, показващи връзката им с Византия.

Акцент на изложбите ще бъде експозицията "Сиянието на Византия. Украсени гръцки ръкописи от Балканите VI-XVIII в.”. Тя ще бъде показана в Националната галерия за чуждестранно изкуство.

В Националния исторически музей изложбата е под надслов "Byzance après Byzance”.

"Албания - позната и непозната” ще бъде представена във фоайето на Богословския факултет към СУ "Св. Климент Охридски”. Тази изложба включва 14 ръкописа от 6 до 18 век.

По думите на проф. Джурова за първи път в България се показват толкова много византийски ръкописи. Тя разкритикува Министерството на културата, което с мудните си действия попречило на гръцките византолози да донесат 6 оригинални ръкописа, които да бъдат представени на българската публика.

Проф. Лиляна Симеонова от Института по Балканистика към БАН посочи, че Американският научен център и Фондация "Америка за България" са предоставили грантове, които са позволили на много млади учени от България и Македония да участват на конгреса. От двете американски организации също така са спонсорирали създаването на двутомен сборник на английски. В сборника се съдържат материали на млади български учени.