„Вътрешна афера” - за кризата отблизо

От няколко години насам "кризата” се превърна в понятие, с което боравим ежедневно, за да обясним или оправдаем най-различни неща. Кризата обяснява високата безработица, застиналите заплати, безкрайните изисквания на работодателите, политическите ни избори, липсата на лятна почивка, дори отношенията с партньора.

Опитват се да ни убедят, че причините за възникването на кризата са изключително сложни, за да ги разберем и по-добре да не дълбаем. А може би просто е много важно да бъдем опазени да не разберем какви схеми са я предизвикали, кой се е облагодетелствал и най-вече – кой я плаща.

Защото се оказва, че я плащаме ние, данъкоплатците. На гърба на които финансовата система е разиграла цял спектакъл. За да могат шепа хора да си раздават милиони долари бонуси годишно, за да си гарантират, че ще продължат да са в състояние да се придвижват с частните си самолети, частните яхти и да почиват в палатите на някой от частните си острови.

Документалният филм "Вътрешна афера” ("Inside Job”), излязъл през 2010 г., който беше прожектиран у нас в рамките на фестивала за независимо американско кино So Independent, максимално ясно и изчерпателно дава отговори на основните въпроси около кризата, останали неизяснени за широката аудитория.

Режисьорът Чарлз Фъргюсън, който е близък приятел с икономиста Нуриел Рубини и с банкера Чарлз Р. Морис, които бяха предупредили за предстоящите икономически сътресения, решава да направи филм за кризата след срива на Lehman Brothers през септември 2008 г.

След като проектът е одобрен и Sony Pictures Classics се съгласяват да осигурят около половината от бюджета на продукцията от 2 милиона долара, следват близо половин година изчерпателни изследвания, а снимките и интервютата започват през пролетта на 2009 г.

По думите на самия Фъргюсън филмът разказва за системната корупция в САЩ от сектора на финансовите услуги и последствията от тази корупция. В пет части ("Как стигнахме до тук", "Балонът (2001-2007 г.)", "Кризата", "Отговорността" и "Къде сме сега") филмът обяснява как промяната в политиката по околната среда и конкретни банкови практики (като дерегулирането на пазара и безконтролното използване на финансови деривати) са взривили кризата.

В играта къде напълно съзнателно, къде не съвсем, участват банки, инвестиционни банки, застрахователни компании, спекуланти и, разбира се, рейтинговите агенции (Moody’s, Standard & Poors и Fitch), които с неадекватните си оценки успяват да подведат и в крайна сметка да доведат до фалит куп инвеститори, включително пенсионни фондове.

Преди, по време и след кризата американската държава играе задължително на страната на банковия сектор и следователно срещу обикновения данъкоплатец, отказвайки да въведе регулации на финансовия пазар. Показателно е, че и след спасяването на определени банки с държавни пари, ръководните им кадри ... си раздават милиони долари годишни премии.

"Вътрешна афера" беше приет доста добре от филмовите критици, които похвалиха темпото му, проведените изследвания и интервюта и ясното представяне на сложния материал.

Филмът беше показан на филмовия фестивал в Кан през май 2010 г. и спечели "Оскар” за най-добър документален филм.