"Как да се реализират добрите идеи" - от визия в реалност

В новата си книга "Как се реализират добрите идеи" (ИК "Изток-Запад") Скот Белски се наема да обори схващането, че страхотните идеи неминуемо водят до успех. Добри идеи се появяват ежедневно, но не е важно само да се родят навреме, да са революционни и фантастични. Всеки истински шедьовър трябва да се превърне от визия в реалност.

Белски разглежда подробно същността на творческия процес, като изтъква, че е необходимо и нещо повече от креативност, за да бъдат реализирани на дело иначе интересните хрумвания.

Авторът е американски предприемач в сферата на творческите индустрии – основател и изпълнителен директор на арт платформата Behance. Като човек от практиката той успява да даде ценни насоки за това как хората да доведат до край новаторските си хрумвания в процеса на реализация.

В "Как се реализират добрите идеи" Белски твърди, че единственото, което човек трябва да направи, е да промени организационните си навици, да се ангажира с по-широка общност и да развие лидерските си умения.

По неговите думи "... креативните хора са познати с развинтената си фантазия: да импровизираш и да действаш интуитивно в известен смисъл е святата същност на това какво правим и кои сме. Само че когато анализираме подробно как най-успешните и продуктивни творци осъществяват идеите си, се оказва, че "да имаш идея" е само малка част от процеса, само един процент от целия път!"

Откъс от книгата:

Когато обсъждаме проблеми, ние генерираме идеи за решаването им – или ни хрумва нещо съвсем ново. Щом веднъж се е родила, с идеята можем да си играем и да я разширяваме до безкрайност. Всеки въпрос и екстраполация води до възникването на алтернативни и сходни идеи. Започва един опияняващ процес на креативен обмен, който често ни отвежда на неочаквани места.

Ала грубата истина е, че обсъждането на проблемите често води до разочароващи резултати. Идеи с голям потенциал избледняват в ума на участниците с всяка нова хвърлена на масата идея. Силни възможности са отхвърлени в полза на не непременно по-добри опции. В крайна сметка се предаваме пред срока, приемаме или последната предложена, или подкрепяната от най-много хора идея – размита версия на по-раншна идея, към която постоянно сме се завръщали. Връщаме се обратно на бюрата си с миш-маш от скици и бележки, често незнаещи кой точно какво ще прави, какво кога трябва да стане и какво друго трябва да се проучи или обсъди преди да бъдат предприети действия.

Твърде многото идеи са тъй опасни, колкото и липсата на такива. Тенденцията да скачаш от идея на идея на идея разстила енергията ти хоризонтално, вместо да я устремява вертикално – в резултат на което напредваш трудно. В обстановка на напълно открито обсъждане, бурната обмяна на идеи е ободряваща. Но ако не внесеш някаква структура, ти така ще се увлечеш в бълване на идеи, че ще се оплетеш като пиле в кълчища.

Да осъзнаеш тенденцията си към прекаленото увличане в генерирането на идеи е първата стъпка към управляване на енергията ти така, че да се стигне до някакъв осезаем резултат. Макар да ти е много приятно да генерираш прекрасни идеи и да си представяш нови възможности, ти трябва да подхождаш към всяка нова креативна възможност с известен скептицизъм и нагласа за действие.

Обсъждането на проблема трябва да започва с въпрос и ясната цел да намериш нещо специфично, подходящо и предоставящо възможност за действие. В края на обсъждането трябва да изпитваш по-голяма увереност, отколкото си изпитвал в началото. Рандъл Стътман, който обучава едни от най-главните лидери на корпоративна Америка, често казва, че най-добрите лидери са "оптимистични за бъдещето, но песимистични за задачите".

В креативния свят лидерите трябва да се вълнуват от потенциала на новите идеи, но трябва и да са дълбоко загрижени как да управляват идеите като проекти.

Всяка идея в крайна сметка е свързана с проект. Дали е личен (партито за рождения ти ден), или професионален (лансирането на нов продукт), всеки проект се върти около идеите, които искаш да вкараш в действие.