„Почти нормален“ на Уди Алън е почти добър

И това лято американският режисьор Уди Алън не изневери на традицията да зарадва почитателите си с нова лента. От десетилетия той пише и режисира сценариите си и не минава година без да гледаме негов филм. Тази продуктивност обаче често идва за сметка на качеството и броят на запомнящите се заглавия далеч не е равен на произведеното.

Истински добрите попълнения във филмографията на Алън от последните 10 години са едва три: "Вики, Кристина, Барселона" (2008), "Полунощ в Париж" (2011) и "Син Жасмин" (2013), като последният донесе "Оксар" на Кейт Бланшет за главна женска роля. Далеч по-безславна беше съдбата на "Ще срещнеш висок тъмен непознат" (2010), "На Рим с любов" (2012) и миналогодишния "Магия в полунощ".

Предложението от това лято - "Почти нормален" звучи обещаващо ако погледнем актьорския състав. Главната роля е поверена на Хоакин Финикс, един от най-добрите актьори в Холивуд в момента и безспорно талантливата Ема Стоун, с която Алън работи за втори път. Трябва да се признае обаче, че режисьорът почти няма филм без впечатляващо звездно присъствие и това не е непременно билет за успех.

Абе Лукас (Финикс) е професор по философия, който, както професията му предполага, е в перманентна екзистенциална криза. Докато обядват той и студентката му Джил Полард (Стоун) чуват как на съседна маса жена се оплаква пред приятели, че корумпиран съдия ще даде пълно попечителство върху децата ѝ на бившия ѝ съпруг. Джил подмята, че не би било зле въпросният съдия да се разболее от рак, а Абе я поправя – още по-добре би било ако бъде убит. Тази първоначално налудничава идея започва да придобива формата на план бързо и Абе използва фактa, че съдията няма семейство и прекрачва границата на правомощията, дадени му от закона, за да оправдае намеренията си да се превърне в палача на злото.

Филмовите критици с право нападнаха "Почти нормален" по няколко фронта. Един от проблемите на филма, характерни за по-голямата част от творчеството на Алън, е пренасянето на личните вълнения на режисьора на екрана. Скритата агресия към злощастния съдия например напомня много на драмата, разиграла се между кинаджията и бившата му приятелка Мия Фароу. На режисьора му бе забранено да вижда трите им осиновени деца след като една от дъщерите го обвини в сексуален тормоз. Друг елемент, характерен за личния му живот, са предпочитанията към жени, от които е доста по-голям. Сегашната съпруга на Алън е с 35 години по-младата Сун-и Превин, доведена дъщеря на Фароу, с която Алън започва връзка, когато тя е едва на 20.

Преди време в интервю Алън казва, че е мързелив режисьор и това звучи съвсем правдоподобно ако погледнем университета, в който Абе преподава. Институцията изглежда като от преди 50 години – преподаватели и студенти имат връзки без никакви последствия, професорите по философия са рок звезди, а книгите с твърди корици все още са предпочитани пред смартфоните и айпадовете.

"Почти нормален" може би нямаше да е толкова бледо попълнение в кариерата на Уди Алън ако се беше появил на бял свят преди едно-две десетилетия. Факт е обаче, че лентата не предлага нищо, което не сме гледали досега, както в неговата филмография така и в тези на редица холивудски творци. Алън едва ли е разстроен от реакциите на публиката, защото е известен с това, че в деня на приключване на снимки по даден проект започва да пише следващия.