146 г. от рождението на Пенчо Славейков

Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта —
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.

Единственият български творец, чийто талант е щял да бъде оценен с Нобелова награда, ако не беше починал преждевременно, Пенчо Славейков е роден на 27 април. Интелектуалец, философски настроен и дълбоко лиричен поет, сред двигателите на българската литературна история, писана от литературен кръг "Мисъл". Негови са образците на българската поезия на XIX и XX век сборниците "Сън за щастие", "На острова на блажените" и епопеята "Кървава песен".

Синът на Петко Славейков - стожер в българската литература, Пенчо, е роден в семейната къща в Трявна на 27 април 1866 г. Многолюдната фамилия, Петко и Ирина Славейкови имат 6 деца, живее се мести в Стара Загора, след това в Търново, избавяйки се от опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война.

Пенчо учи на много места, докато накрая завършва средното си образование в Пловдив. Именно там се случва нещастието, което бележа живота и съзнанието на бъдещия поет със знака на меланхолията и мъчителни екзистенциални въпроси - 17-годишен е, когато измръзва на река Марица. Това измръзване води до редица проблеми със здравето му, измъчващи го до края.

Болежките и депресивните състояния не му пречат да разширява кръгозора си и да се интересува живо от литература, фолклор, философия и психология, изобразително изкуство. Завършва философия в Лайпциг, Германия, където и се лекува същевременно. Още там Пенчо пише поемите "Ралица", "Бойко" и част от "Кървава песен", както и сътрудничи на сп. "Мисъл".

След като се връща от Германия през 1898 г., той преподава в Софийска мъжка гимназия, редактира сп. "Мисъл" заедно с д-р Кръстьо Кръстев, а в следващите години дори става директор на Народната библиотека и за една година - на Народния театър.

В обществените среди не остава тайна любовният нюанс на приятелството му с известната светска дама Мара Белчева - останала млада вдовица на министъра на финансите при Стефан Стамболов Христо Белчев. Те се запознават в 1903 г. и оттогава споделят силни чувства. Мара Белчева е с поета и в последните му дни във вила на езерото Комо в Италия, където Пенчо Славейков издъхва на 28 май 1912 г.