10 април е важна дата в българската астронавтика. На този ден преди 35 години за първи път излита в космоса български космонавт. Той е Георги Иванов, а мисията му на "Союз-33" с командира Николай Рукавишников започва в 20:34 часа московско време.
Това събитие превръща страната ни в пълноправен член на елитния Клуб на космическите нации като шестата държава в света, изпратила свой представител в Космоса.
В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта на обществеността от полета на първия българин в Космоса. Създават се песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че "сред космическите герои има и българин". Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента "Здравей космонавт" по текст на Иван Карадачки. "Космически братя" е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов, режисьора Мирчо Манолов. Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов.
Поради техническа неизправност обаче мисията се проваля. Корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", тъй като сближаването им протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта.
По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.
Приземяването на "Союз-33" на Земята протича още по-сложно, след като космонавтите поемат ръчното управление. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е огромно, почти на границите на човешките възможности. Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19:34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна сложна и трудна обстановка, създадена поради отклонения от предвидения режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя.
По време на полета са направени 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса астронавтите прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
В момента спускаемият апарат на Космически кораб "Союз-33" се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.
Любопитна подробност е, че рожденото име на първия български астронавт е Какалов. То обаче е променено на Иванов, тъй като има неприятното значение на руски.
Георги Иванов е носител на званието "Герой на НР България" (1979) и орден "Георги Димитров" (1979), на званието "Герой на СССР" и орден "Ленин" (1979), на званието "Летец-космонавт НРБългария" за извършения съвместен полет с кораба "Союз-3" (1979), на званието "Заслужил летец на НРБ" (1979), на званието "Заслужил майстор на спорта" (1979), на почетния знак на БАН "Марин Дринов" (1979). Обявен е за почетен гражданин на София, Хасково, Омуртаг, Стара Загора, Станке Димитров (дн.Дупница).
През 1979 г. е награден със значката "За принос в техническия прогрес" за постигнати високи научно-технически резултати в областта на космическите изследвания от Държавния комитет за наука и технически прогрес, "Почетна златна значка" на Общонародния комитет за българо-съветска дружба", почетния медал на Софийския университет "Климент Охридски" и юбилеен знак на университета, с най-високото строително отличие златната значка "Майстор Кольо Фичето", обявен е за почетен член на Научно-техническите съюзи.
През 1981 г. му е връчен медал "Константин Циолковски" в Калуга (СССР). През 1987 г. му е връчен медал "20 години Интеркосмос", а през 1988 г. получава големия медал на Асоциацията на участниците в космически полети. На 15 април 2004 г. с указ на държавния глава Георги Иванов е удостоен с висшето военно звание генерал-лейтенант и е награден с орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-ата годишнина от първия полет на българин в Космоса, допълва БТА.
А по случай 35 годишнината от полета на Георги Иванов в страната ни пристигат цяла плеяда известни космонавти и учени.