92 г. от рождението на българския Дюма

През 1920 г. на 9 януари е роден Стефан Дичев, оставил траен отпечатък в българската литература. Негов е романът "Пътят към София".

Родом от Велико Търново, инженер и юрист по професия, отдал се на писателската си страст, следва строително инженерство в Чехия и завършва право в София през 1943 г.

Бързо обаче се ориентира към издателската и писателската дейност. Основава младежкото списание "Космос" и е негов главен редактор от 1962 до 1990 г. Участва в създаването и на издателство "Народна култура".

През 1954-56 г. излизат двете части на първия му исторически роман "За свободата", където засяга темата за българското освобождение и рисува портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Георги Раковски и др.

Следват романите "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978), на драмата "Отвъд отчаянието" (1978), както и различни киносценарии, между които "Демонът на империята" и новелата "Неуловимият", филмирани от Вили Цанков.

Стефан Дичев е наречен от литературния критик Георги Цанков "българският Александър Дюма", с което остава в литературата ни. Това признание писателят получава заради динамичността на разработваните сюжети и умението да илюстрира исторически факти чрез индивидуалните съдби на своите герои.

Творецът Дичев е известен най-вече с екранизацията на романа си "Пътят към София" на режисьора Николай Машченко. Филмиранто му е посветено на 100-годишнината от възстановяването на българската държава през 1979 г.

Негова съпруга е художничката Лиляна Дичева, която прави илюстрациите към някои от най-известните му книги. Дичев умира на 19 януари 1997 г., оставяйки незавършена трилогията "Завоевателят на миражите", проследяваща живота на Александър Македонски.