На 17 януари православната църква почита Преподобния Антоний Велики или Антоновден.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята". Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
Днес имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.