Бай Ганьо убива своя автор: Алеко Константинов

                                                                                "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"

                                                                                           Алеко Константинов

Алеко Константинов има популярността на най-големия хуморист и сатирик в българската литература. Но раждането му като писател не става изведнъж, то е предшествано от голям подготвителен период, през който той търси собствения си облик.

Роден е на 1 януари 1863 г. в град Свищов, като първоначалното си образование е получил не в училище, а от домашни учители. Между 1874 и 1877 г. е ученик в Априловската гимназия в Габрово. Това време е важно, защото тук той започва да пише стихове. През Руско-турската война от 1877-1878 г. е в родния си град, където посреща руските войски, а руският император Александър ІІ отсяда в неговия дом. В Свищов е назначен за писар в канцеларията на губернатора Найден Геров.

В края на 1878 г. заминава за Русия и учи в реалната гимназия в гр. Николаев. Тук той превежда Шекспировата драма "Отело”, а през 1880 г. вестник "Целокупна България” отпечатва и първото му стихотворение - "Огледало”.

Завършва гимназията за три вместо за четири години и през 1881 г. се записва в Юридическия факултет на Одеския новорусийски университет. Тук също литературните му занимания са интензивни - написва първата си книга под заглавие "Песен за Пламен Теня и Слобод Маджара", написана в духа на народните песни. 

През 1885 г. завършва обучението си и се връща в България. Назначен е за член на Софийския окръжен съд. След шестмесечен стаж в съда е назначен за прокурор при този съд, а девет месеца след това - за помощник на прокурора при Софийския апелативен съд.

В течение на пет години (между 1885 и 1890 г.) измира цялото му семейство - баща, майка и три сестри. В същия период (1888 г.) е уволнен от службата, тъй като не се е съгласил да осъди редактора на в. "Народни права", публикувал статия против княз Батенберг.  "При туй отчаяно положение, без средства за съществувание, той се предава на литературни занятия...", пише сам Алеко в автобиографията си.

А неговите литературни занятия от това време се състоят в активна преводаческа дейност. Той превежда произведения от А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, Молиер ("Тартюф"), Фр. Копе, В. Сарду и др.     

През 1889 г. Алеко Константинов посещава всемирното изложение в Париж. Пребиваването му във Франция оставя у него трайна диря и на зададения му по-късно въпрос от Иван Шишманов "Кой чужд народ ви е най-симпатичен", той отговаря: "Французите".

На 22 февруари 1890 г. е назначен отново за член на Софийския апелативен съд, където работи до пролетта на 1892 г. След това започва да изкарва прехраната си като адвокат, но тази професия не му е била присърце.

По това време Алеко е в центъра на компанията от жизнерадостни интелигенти "Весела България", които се събират, за да си разказват шеговити истории. Заедно с тях през 1891 г. той отива на изложението в Прага. "В средата на тези безгрижници - членовете на "Весела България" - възниква у Алека идеята за "Бай Ганя", казва Пенчо Славейков.

Но покрай тези "безгрижни" занимания Алеко Константинов е отдаден и на сериозна културна и обществена дейност: от 1889 г. е член на настоятелството на дружество "Славянска беседа", а по-късно е и негов подпредседател; членува във Върховния Македонски комитет; по негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, "което отпосле бе наречено с негово име" (Пенчо Славейков). 

На 20 юни 1893 г. заедно с приятелите си д-р Стоян Радославов и Филарет Голованов предприема далечно пътешествие до световното изложение в Чикаго. Веднага след завръщането си той създава пътеписа "До Чикаго и назад". Това е книгата, с която Алеко Константинов се налага като писател.

През април 1894 г. в сп. "Мисъл" се появява първият му текст с герой Бай Ганьо, а до март 1895 г. в почти всяка своя книжка списанието печата по един хумористичен "очерк" за този герой.

В изборите през септември 1894 г. Алеко Константинов се кандидатира за народен представител в родния си град. Още като студент Алеко проявява пристрастия към Петко Каравелов - идеолог на парламентаризма и демокрацията у нас. Насилието и измамничеството, проявени по време на изборите, отвращават Алеко, той не е избран за депутат, но още на 26 септември същата година във в. "Знаме" се появява първият му фейлетон със заглавие "По изборите в Свищов". През 1896 г. става член на опозиционната Демократическа партия, лидер на която е Петко Каравелов, като участва в изготвянето на програмата й. Сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. "Знаме" от създаването му (1894 г.). Така, като реакция на политическия терор и безнравственост се ражда фейлетонистът Алеко Константинов. До 1897 г. се появяват неговите фейлетони "Миш-маш", "Страст", "Херострат ІІ", "Разни хора, разни идеали" и много други, подписвани след 1895 г. най-често с псевдонима Щастливец.  

През април 1895 г. в отделно издание излиза "Бай Ганьо" с подзаглавие "Невероятни разкази за един съвременен българин". Това е знаменитата книга на Алеко Константинов, която му донася изключителна популярност като писател.

Алековият опит за влизане в политическия живот се оказва безуспешен. Също така безуспешни са и опитите му да бъде полезен с професионализма си на юрист в институциите на младата българска държава. През 1895 г. кандидатства за доцент по углавно право в Юридическия факултет  на Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"), за целта написва и хабилитационен труд, но опитът му пропада. През 1896 г. е назначен за юрисконсулт на Софийския общински съвет, но и тази длъжност е принуден да напусне само след няколко месеца. В личното си битие Щастливеца се оказва неудачник, тъй като е неприспособим към аморалността на управляващите България.            

В периода 1895 - 1897 г. във в. "Знаме" излизат и няколко други негови пътеписа ("До Желюша с говежди вагони", "Какво? Швейцария ли?", "В Българска Швейцария" и др.), в които Алеко обръща поглед към българската природа. Последният му пътепис в незавършен вид излиза посмъртно на 27 юли 1897 г.

На 11 май 1897 г. Алеко Константинов е убит от засада на път от Пещера към Пловдив. Той е само на 34 години. Убийците са се целили в неговия спътник - адвоката Михаил Такев, но убиват писателя. На тръгване от София за Пещера той е поел обещание пред редакцията на "Знаме" да напише пътепис "До Пещера и назад". Този ненаписан пътепис е най-страшният в българската литература. Всъщност той е написан, но с кръвта на Алеко.